— В сейфа няма бижута, мога да ти го гарантирам.
— А какво има? — попита Мърсър.
— Сражавах се в Корея по времето, когато татко го е отворил. Каза, че вътре няма нищо освен бележките и едно гюле.
— Какво? — едновременно се обадиха Кали и Мърсър.
— Гюле. Като тия, дето ги хвърлят спортистите. Просто кръгла метална топка.
Поведе ги покрай редиците разпадащи се автомобили. Мърсър забеляза изгоряла пожарна кола, няколко лодки и стрела от голям кран. Безброй катранени локви нафта бяха осеяли песъчливата земя, а отстрани имаше купчина гуми, висока поне шест метра. С приближаването им се разбягаха нощни животни, блестящите им очи се впериха в тях.
В дъното на двора имаше ламаринен гараж. Фес избра друг ключ от дрънчащата връзка и отвори. Влезе и светна единствената висяща от тавана крушка. Мърсър не можеше да си обясни защо боклуците по рафтовете на стените трябва да се пазят от атмосферни условия. Почти всичко приличаше на безполезни купчини ръждясал метал.
— Тук си пазя хубавите неща — каза Фес.
Мърсър реши да не пита какво точно означава „хубави неща“.
Фес махна една скоростна кутия от един ъгъл, отметна мръсно парче платно и видяха малък сейф — тъмен метален сандък с ръждясали панти. На вратичката му имаше цифрова ключалка и малка дръжка.
— Ей сега идвам — каза Фес и изчезна от гаража.
— Гюлето сигурно е проба от рудата — каза Кали веднага щом Фес се отдалечи достатъчно, за да не ги чува.
— Няма друго обяснение — съгласи се Мърсър. — Старата негърка каза, че Честър Бауи бил изпратил сандъци с проби по реката, но сигурно е запазил някакво количество руда. Пречистил я е и вероятно я е поставил в сейфа, за да спре радиацията.
— Но е изтекла достатъчно, за да засегне Еразмус и Лизи. — Кали се замисли за момент. — Ще трябва да докладвам за това място на шефовете ми в Департамента по енергетика. Тук веднага трябва да дойде екип на ДОЯЗ. Трябва да сме предпазливи. — Огледа рафтовете. — Бог знае какво се е просмукало в тези боклуци.
— Може да се намеси и Агенцията за опазване на околната среда — саркастично отбеляза Мърсър, — като се има предвид колко нафта се е пропила в земята.
Фес се върна, тикаше градинарска количка. Гумите бяха спукани, но щеше да е по-лесно да я използват, отколкото да носят сейфа. Мърсър го премести в количката и спря, защото чу далечен звук от хеликоптер.
— Оттук прелитат ли самолети? — попита той Фес.
— Тоя хеликоптер не е нищо. През цялото време се чуват. Големите клечки летят от Ню Йорк за Атлантик Сити.
Обяснението изглеждаше разумно, но Мърсър остана нащрек. Колкото по-бързо тръгнеха към Вашингтон, толкова по-доволен щеше да е. Намести сейфа в задния край на количката и заобиколи, за да хване дръжките. Коства му значително усилие да я подкара на спукани гуми, но след като я задвижи, стана по-лесно. Изглежда, Фес не бързаше особено, така че Мърсър не му обърна внимание и сам тръгна да излиза от двора, осланяше се на картата, която несъзнателно беше съставил в ума си.
— Сигурен ли си, че знаеш накъде отиваш? — попита Кали, крачеше до него.
— Господи, жено, прекалено много говориш — каза Мърсър, имитираше до съвършенство южняшкия акцент на Фес. Кали се престори, че пуши и издухва дим в лицето му.
Стигнаха портала и Мърсър пусна дръжките на количката. Не знаеше коя кола ще му даде сприхавият Фес, така че реши да го изчака.
— Защо не идеш да провериш какво прави Хари? — каза на Кали. — Аз ще натоваря сейфа, щом нашият приятел Еразмус се дотътри.
Тя се качи на разкривената веранда, почука и влезе.
Фес най-накрая се появи, заключи портите и посочи на Мърсър един относително нов модел форд. Гумите изглеждаха изтъркани, а предният десен калник бе надупчен, но иначе колата щеше да свърши работа. Фес отвори задната врата и извади ключовете изпод задната седалка.
— Крадците винаги гледат в сенника или под седалката на шофьора. Никога отзад. — Пъхна ключа, за да отвори багажника, и се отдръпна, за да покаже на Мърсър, че няма намерение да му помага да качи сейфа. Мърсър се наведе и го повдигна. Сигурно тежеше поне петдесет килограма. Подпря го на задната броня и го блъсна вътре. Ясно чу как тежката метална топка се претърколи в сейфа, докато го буташе в багажника.
— Готово — каза Фес и протегна мазолестата си ръка. — Получихте си сейфа и колата.
— Двайсет бона. — Мърсър му подаде двете пачки от по сто долара.
Но Фес не му даде ключовете, а се обърна и тръгна към къщата, като измърмори:
— Трябва да ги преброя.
Мърсър сви юмруци. Наложи се да се пребори със себе си, за да прогони гнева от гласа си.