— Ако извадим всяка тридесет и пета дума, се получава това.
И показа листа на Мърсър: „Скъпи Алберт, Никола е прав, трансурановите елементи наистина съществуват в природата“.
— Виждаш ли? — каза Хари и издуха облак цигарен дим към лицето на Кали. — Това си е тъпо, Разбира се, че съществуват, щом ги има.
Мърсър прочете изречението отново и отново. Една дума изпъкваше в ума му. Никола. Никола. Никола.
— По дяволите!
— Какво? — едновременно възкликнаха Кали и Хари.
— Тесла — каза Мърсър и пребледня.
— Какво искаш да кажеш?
— „Скъпи Алберт — прочете Мърсър, все още осмисляше написаното. — Никола е прав, трансурановите елементи наистина съществуват в природата“. Става дума за Никола Тесла!
— Боже мой! — ахна Кали. Мърсър не се изненада, че тя разбра веднага. В края на краищата нали бе специалист.
Хари още не можеше да схване.
— И какво от това?
— Трансурановите елементи са елементи след урана в периодичната таблица — каза Мърсър. — Те могат да се създадат само в лаборатория с ядрен реактор. Повечето се разпадат за няколко секунди, но има един, който се разпада с години, всъщност с хилядолетия. Адамантът на Честър Бауи не е природно обогатен уран, а проклетият плутоний. А необработеният плутоний не се нуждае от скъпа преработка в центрофуги и от куп учени, за да се превърне в оръжие. Той си е готова бомба. Сбъднатата мечта на терориста.
Арлингтън, Вирджиния
— Трябва да се обадя на шефа ми в ДОЯЗ — веднага каза Кали. — Това е въпрос на националната сигурност.
— Изчакай — спря я Мърсър. — Първо искам да сглобим всичко. Да видим какво знаем и какво трябва да научим. Когато сме готови, можеш да го представиш на екипа за реагиране на ядрени заплахи, а аз ще отида при Айра Ласко в Белия дом.
Кали не изглеждаше убедена.
— Освен това наближава полунощ — продължи той. — Би трябвало да успеем да напишем доклада до сутринта, ако работим цяла нощ.
— Добре — отстъпи тя.
— Хари?
— Какво толкова — отвърна старецът. — Ще си почивам на воля, когато заспя вечния си сън.
— Задължен съм ти.
— Всъщност си ми задължен с двайсет хиляди, обаче от мен да мине. — И седна да работи по писмото от тридесет страници на Честър Бауи до Алберт Айнщайн.
Мърсър сложи кафе, а Кали отиде в банята за гости. Когато се върна, очите й бяха ясни и бистри, а косата й беше вързана на конска опашка. Беше си сложила гланц за устни.
— Мога ли да попитам защо държиш дамски принадлежности в банята за гости? — попита закачливо.
— На Хари са — отвърна Мърсър. — Тоя дърт развратник много си пада по козметика.
— Нещо ме притеснява — каза Кали, докато сядаше на бара. — Всъщност всичко ме притеснява, но това, което не разбирам, е как може да съществува плутоний в природна среда. Това физически е невъзможно.
— Ни най-малко. Плутоният се среща навсякъде в природата. По-трудно е да се обясни голямата му концентрация, но мисля, че знам отговора. Чувала ли си за Окло в Габон, Западна Африка? — Кали поклати глава.
— В началото на седемдесетте френска експедиция открива необичайни пропорции изотопи в няколко уранови залежа. Несъответствието било малко, но важно. Нещо било станало с урана.
— Отначало помислили, че пробата е замърсена в лабораторията или на място, но после изключили тази възможност — продължи той. — Единственото логично заключение било, че по някое време — по-късно разбрали, че е станало преди два и половина милиарда години — природният уранов залеж е достигнал критична точка.
— И се е стигнало до верижна реакция — заключи Кали. — Чела съм за това. Природен ядрен реактор, който функционира точно като атомна централа. В него е имало всички необходими елементи, гориво под формата на концентриран уран — 235. Имало е много вода, която да действа като регулатор, затова верижната реакция не е стигнала до експлозия, а освен това в скалата не е имало неутронни абсорбенти, които да предотвратят достигането на масата до критична точка.
— Точно така. Водата, която е достигнала до урановите залежи, е била с висока концентрация на калций, който е поел ролята на контролните пръти в атомна електроцентрала. Освен това водата е охлаждала реактора! достатъчно, за да се поддържа верижната реакция.
— И колко е продължила верижната реакция?
— Смята се, че между петстотин хиляди и един милион години.
— Наистина?
— На всичкото отгоре никой не е протестирал — пошегува се Мърсър.
— Мислиш ли, че рудата, която е открил Честър Бауи, е от друг ядрен реактор, подобен на този в Окло?
— С една съществена разлика. Тази, която е открил Бауи, е достигнала критична точка съвсем скоро, в противен случай плутоният би се разпаднал. Той има период на полуразпад около двайсет и четири хиляди години, така че размерът на реактора и съотношението на оставащия плутоний — 239 биха определили възрастта му. Ако трябва да направя предположение, бих казал, че е възможно да е на няколко милиона години, което за геологическите времена си е просто вчера.