— Казвал се е Честър Бауи — каза Мърсър — и изобщо не е бил геолог. Преподавал е класически науки в малък колеж в Ню Джързи. Не е търсел уран или плутоний. Търсел е мина от гръцката митология.
— Нищо не разбирам.
— Според митовете Зевс оковал Прометей за неподчинение и за това, че дал на човечеството огъня. Оковите били от неразрушим метал, наречен адамант. Бауи смятал, че знае къде е местонахождението на адаманта. Натъкнал се на малък проблем с финансирането на експедицията и го обсъдил с колега от Принстън. Надявал се, че прочутият университет може да оцени проучването му.
— Малко вероятно — измърмори Айра.
— Напротив. Един човек в Принстън се заинтересувал, и то много. Не друг, а самият Алберт Айнщайн. Доколкото успях да разбера, Никола Тесла, роденият в Хърватско гений, изобретил променливия ток, който използваме днес, се е свързал с Айнщайн в средата на тридесетте години и е споделил с него теорията си, че в периодичната таблица съществуват елементи след урана. Това е станало шест или седем години, преди Енрико Ферми да постигне първата самоподдържаща се верижна реакция в Чикагския университет и четири или пет години, преди Айнщайн да напише прочутото си писмо до Рузвелт, в което посочва теоретичната възможност за създаване на ядрена бомба.
— Бауи не е знаел как Айнщайн е разбрал за молбата му, но Принстън все пак финансирал пътуването му — продължи Мърсър. — Айнщайн предупредил Бауи, че това, което може да открие, не е адамантът от митовете, а нов и вероятно опасен елемент. Бауи бил убеден, че Айнщайн и Тесла грешат, и нямал търпение да се докаже пред най-великите умове на своето поколение.
— А дали Бауи е бил добре приет в своята област? — попита Айра.
Мърсър се засмя.
— Всъщност е бил съвсем изперкал. Истински фанатик, що се отнася до собствените му теории. Отказвал да повярва на друг, освен на себе си.
— Искаш да кажеш, че е бил луд?
— Абсолютно. С обсесивно-компулсивно разстройство, арогантен, както щеш го наречи. — Мърсър отново подхвана историята. — И така, той отива в Африка и на базата на проучванията си в гръцката митология открива мината. В дневника си споменава, че там имало древна стела.
— Какво е това стела?
— Каменен обелиск с издълбани изображения, използван от египтяните за означаване на военна победа или важно събитие.
— Значи всичко това стига чак до египтяните? Мърсър вдигна ръка.
— Това изпреварва историята, но ние с Кали видяхме такава стела на площада на селото. Висока около два метра и съвсем ерозирала. Бауи наел няколко местни жители да му помогнат да събере проби от рудата. И както вече знаеш, оттогава местните хора страдат от дълготрайно излагане на радиация. Той изкопал рудата и потеглил към пристанищния град Бразавил. Чак тогава разбрал, че не е единственият, който търси рудата Всъщност няколко групи били заинтересовани от това, което правел там. Бауи бил убеден, че водачът му го е предал на германски агенти. Знаеш, че нацистите са си падали по окултното и че са изпращали агенти да търсят древни реликви. Хитлер се е нуждаел от тях, за да легитимира претенциите си за чиста арийска раса и всичките тези глупости. Така са се сдобили например с ко-пието на Лонгин, с което се предполага, че е промушен Христос.
— Гледал съм филма — каза Айра. — Изчезналият кивот и така нататък. Това пасва с разказа ти за другите, които се появили в селото няколко години след Бауи, за да изкопаят останалата руда.
— И да избият повечето жители на селцето — добави Мърсър. — Бауи успял да натовари пробите на парахода „Уедърби“, който да ги откара в Чикаго, където Айнщайн смятал, че Ферми трябва да ги проучи и да провери дали наистина са трансуранови елементи.
— Защо Бауи не се е качил на кораба?
— Параноя, а освен това е прекарал няколко седмици в непосредствена близост до плутония без никаква защита. Разбрал, че страда от лъчева болест, а освен това се разболял от малария и други тропически болести. В дневника си пише нещо от сорта на „Три дни червата ми шуртят като реката Стикс“.
— Наистина високохудожествен образ.
— В деня след потеглянето на кораба за малко да го убият двама мъже. Сметнал, че са германци. Опитали се да го натикат насила в една кола, но двама други, с тъмни дрехи, се появили, застреляли германците и изчезнали.
— Кои са били те? Разбрал ли е?
— Той не, но ние да. — Твърдението на Мърсър предполагаше обяснение.
— Снощи двама мъже в тъмни костюми се появиха в апартамента ми и ме принудиха да тръгна с тях — каза Кали. — Заведоха ме в дома на Мърсър и ни предупредиха да спрем търсенето на нещо, което нарекоха Аламбика на Скендербег.