— Това бяха същите хора, които унищожиха Хариби Дайс и армията му в Африка и се разправиха с Поли Фейнс в „Деко Палас“ — добави Мърсър. — Нарекоха се еничари и казаха, че сме попаднали в древен конфликт, който не можем да разберем.
Айра вдигна ръка.
— Момент. Казваш, че мъжете, които са спасили Бауи в Бразавил, са същите, които са премахнали Дайс?
— Не. Но мисля, че принадлежат към същата организация, тайно общество, което съществува поне през последните седемдесет години, а може и да датира от петнадесети век. Скендербег, истинското му име е Георги Кастриоти, е бил от албански княжески род. Еничар, който впоследствие въстанал срещу султан Мурад Втори. Превзел един ключов град в Албания и с войска от двайсет хиляди души успял да задържи османската четвъртмилионна армия цели двадесет и пет години. Имал е тесни дипломатически връзки с Ватикана и е разполагал с финансовата му подкрепа, тъй като е защитавал християнския свят от ислямските нашественици. Интересното в случая, и тъкмо затова разказвам всичко това, е, че името Скендербег е местен превод на османското Искендер бей или Искендер Велики, тоест Александър Велики. Тази сутрин се свързах с един преподавател по османска история в университета „Джордж Вашингтон“, за да науча повече за Скендербег. Може да се направи предположението, че Скендербег е получил тази титла, тъй като военните му умения са били равни на тези на Александър, но има и друга история, която не може да бъде потвърдена. Носят се слухове, че той е притежавал талисман, който Александър е носел със себе си в битката срещу най-големия си враг Дарий, битката при Арбела през 331 година преди Христа. И точно този талисман е позволил и на двамата да разгромят армии десет пъти по-големи от техните.
— Какъв талисман?
— Професорът не знаеше, но предполагам, че това е аламбикът, за който споменаха еничарите. Професорът каза, че най-големият познавач на Скендербег е един турски историк, Ибрахим Ахмед. Опитах се да се свържа с него в Истанбул, но успях само да оставя съобщение.
— Имаме теория — каза Кали. — Преди последната си битка с Дарий Александър нахлува в Египет и сваля от власт персийския управник. Според историята хората открито го приветствали и улеснили изграждането на Александрия, където била построена прочутата библиотека. По време на престоя си в Египет Александър посещава храма на Зевс-Амон в Либийската пустиня. Там оракулът му разкрива, че той е син на Амон, върховното египетско божество, и следователно самият той е бог. Година по-късно той разгромява Дарий.
— Следя мисълта ти — каза Айра.
— Ами ако Александър е получил още нещо, когато е посетил оракула, като например как да се сдобие с велико оръжие, подобаващо на бог? По това време търговията по северните брегове на Африка, била добре развита. Възможно е жреците да са научили за магическите скали, които могат да извадят от строя цяла армия, и да са казали на Александър къде да ги открие.
— Смятаме — каза Мърсър, — че той е изпратил отряд в днешната Централноафриканска република, до река Сцила. Там хората му са изкопали част от плутониевата руда и са издигнали стела, която да ознаменува посещението им.
— Мислим, че Александър е влязъл в битка с Дарий, като е използвал импровизирана атомна бомба — заключи Кали. — Проверихме как е протекла битката при Арбела. И Александър, и Дарий са знаели кога и къде ще се срещнат. Възможно е във времето преди битката Александър да е разпръснал радиоактивен прах около лагера на Дарий. Хората му не са имали нужда от друга защита освен кърпи на устата, за да не вдишват плутония, което между другото е единственият начин, при който той е опасен, а хората на Дарий са се отровили от радиацията. Това не е смъртоносно, но е достатъчно, за да ги направи негодни и да позволи на по-малката армия на Александър да ги разгроми.
— А сега се пренасяме хиляда и седемстотин години напред във времето, в Албания — добави Мърсър, — и виждаме военачалник, който задържа огромна армия в продължение на десетилетия, като използва талисман, който навремето е принадлежал на Александър Велики. Смятаме, че Скендербег е използвал аламбика му, за да облъчи османската армия с достатъчно радиация, за да разболее бойците и те да не могат да се бият.
— Какво е станало със Скендербег?
— Умрял е през хиляда четиристотин шейсет и осма година от естествена смърт — каза Мърсър. — Хората му устояли още едно десетилетие, но впоследствие били победени.
— А аламбикът му? — На сбърченото от съсредоточение лице на Айра бе изписано съмнение.