— Колко души са загинали?
— Шестима на кораба, включително вторият офицер на „Уедърби“, Кери Фрей. Още един човек на пристанището, местен скитник, добре познат по онова време. Друго тяло е било извадено от реката на километър надолу по течението, но така и не било идентифицирано.
— Някакви предположения кой може да е бил?
— Никакви. Всички са били разпитани. Мнението е, че загиналият няма нищо общо с „Уедърби“, тъй като тялото му не е било обгорено, но според мен това е прекалено голямо съвпадение.
Мърсър погледна Кали.
— Еничари. — Оформи думата безгласно. Кали само сви рамене. Той отново се обърна към Рут Бишоп. — Продължавайте.
— Един кранист се паникьосал от огъня. Скочил от кабината и се ударил в лост, който запратил платформа с пълни с гориво варели право в пожара. И „Уедърби“ се взривил, сякаш ударен от торпедо.
Мърсър не го каза, но бе сигурен, че тя е разказвала тази история много пъти. Чувството й за драматични паузи беше твърде добро, за да не е отработено.
— „Уедърби“ се люшнал към пристанището, котвата му се скъсала. Още един докер бил ранен от едно тежко въже, което се понесло към пристанището. Загубил ръката си, но оцелял. Една негова племенница става капитан трети ранг в бреговата охрана.
На Мърсър му отне известно време да смели тази информация.
— А, значи затова сте се заинтересували от тази катастрофа.
— Чичо Ралф ми разказваше тази история толкова пъти, че докато стана на десет, вече я помнех наизуст — призна Рут.
— Значи „Уедърби“ се е подпалил и се е преобърнал?
— Точно така. Течението го подело, преди да потъне, и той се понесъл по река Ниагара към водопада. Тъй като се е носел на една страна, е минал под моста между Форт Ери и Бъфало, а също и под моста Пийс. Очевидци на моста Пийс казват, че изглеждало сякаш реката гори, а хората при водопада видели горящия петрол и помислили, че е някакво представление. Когато „Уедърби“ стигнал Гранд Айланд, където Ниагара се разделя на протока Чипиуа и Американския проток, вече бил засядал няколко пъти, като веднъж било за почти два часа, преди да го залее достатъчно вода и да го тласне към водопада. Накрая потънал точно преди северната част на Гранд Айланд в протока Чипиуа, и то в най-дълбоката част на реката — двадесетметрова падина, останала от времето на глетчерите, когато се е формирала реката и водопадите.
Това напомни на Мърсър, че Ниагарският водопад съществува едва от времето на последния ледников период, преди някакви си дванадесет хиляди години. За мащабите на геоложките епохи това бе по-малко от миг.
— Как изглеждаше корабът? Казахте, че сте се гмуркали?
— Килнат на една страна и както казах, на двадесет метра под водата. Частта от корпуса, която е обърната към повърхността, е в добро състояние. Сладката вода не води до корозия толкова бързо, колкото солената, но корабът е бил удрян от дънери и отломки, идващи откъм езерото Ери. Последния път, когато се гмурках, това бе преди десет години, на бака беше заседнал дъб.
— Какви са условията за гмуркане?
— Ужасни — обади се един глас.
— А, господин Крена. — Кали поздрави непознатия, после се обърна към останалите. — Това е Брайън Крена от Спасителните служби на езерото Ери. Той ще ръководи изваждането на кораба.
Крена бе нисък, със стегнат корем и остра черна брада. Носеше фирмен комбинезон и подковани ботуши и държеше каска. Когато се здрависа с него, Мърсър установи, че му липсва кутрето. Освен това разбра, че на Крена не му е особено приятно, че е тук.
— Защо казвате, че условията са ужасни? — попита го. Крена се изхрачи и отвърна:
— Защото всяка секунда през река Ниагара протичат дванадесет хиляди кубика вода. Това са дванадесет хиляди тона. На някои места течението е със скорост два възела, на други с осем. В някои дни вятърът духа откъм езерото Ери, което усилва течението с десет до двадесет процента. В други дни духа откъм Онтарио, което малко забавя нещата. А в някои дни се променя на всеки няколко часа и не се знае какво може да се случи. През зимата имаше тежки снеговалежи и реката още не се е оттекла. А падината, където е заседнал „Уедър-би“, е пълна с обратни течения и водовъртежи. Ако разбирате нещо от гмуркане, ще разберете защо ги описвам като ужасни. — Изчака някой да проговори и кога-то никой не го направи, добави: — И не забравяйте, че ако нещо стане, проклетият водопад е само на няколко километра по-надолу.