— Защо, в кой трюм са?
— Във втория. Но можем да стигнем дотам през първия.
— Мога да разтегна стрелата на крана почти на петдесет метра. Така ще е по-лесно.
— Да, прав си.
— Кажи, когато сте готови. Докато Джес и Мърсър заредят бутилките, Кали хапна и после изчезна някъде. Мърсър се огледа. Яхтата е тримата рибари още беше до кея. Двамата бели оправяха някакви мрежи, а чернокожият с шапката се бе облегнал на кабината на няколко стъпки от задната палуба.
В единадесет и тридесет бяха готови за второто гмур-кане. Бяха разчистили място на палубата и бяха разстлали импрегнираните торби, в които да сложат сандъците. Стан бе казал на Мърсър, че вътрешният въглероден слой на торбите е проектиран от НАСА и е почти неразрушим. Можеше да поеме удар от куршум от упор и да отклони намушкване с нож.
Кали даде на Крена радиопредавател, настроен на честотата на водолазните костюми, за да могат да координират изваждането на сандъците. Вятърът бе утихнал и слънцето се опитваше да пробие облаците. Покрай шлепа оглушително мина катер с мощен двигател, четиримата мъже на борда ги изгледаха, докато се насочваха към следващия кей.
— Вечерята е за моя сметка — каза Мърсър, докато помагаше на Кали да си облече костюма. Говореше тихо, за да го чува само тя.
Тя се ухили.
— Предложението не включва Стан и Джес, доколкото разбирам.
— Ще им купя пилешки крилца, преди да тръгнем.
— Съгласна.
Мърсър всъщност я канеше на среща. И беше благодарен, че току-що си бе сложила шлема и не можа да чуе нервната му въздишка.
— Още едно нарушение — измърмори той, без да е сигурен какво прави, но се радваше, че го е направил.
Джес и Кали се гмурнаха, а Крена се зае с крана — удължи стрелата и я нагласи над края на потъналия кораб. Шлепът се наклони и вълните заляха предния парапет. Крена изкрещя на матросите да вдигнат хидравличните котви, за да компенсират изместването на центъра на тежестта на съда.
За момент Мърсър видя мехурчетата въздух, които изпускаха Кали и Джес, после те тръгнаха по течението. Тъй като Крена не му беше позволил да се качи на шлепа, докато не извадят сандъците, а имаше само едно радио за връзка с водолазите, не му оставаше нищо друго, освен да чака заедно със Слобау. Стан имаше докторска степен по ядрена физика, така че двамата заговориха за теорията на Мърсър за произхода на плутония.
След десетина минути Крена започна да измества стрелата. Кали и Джес сигурно бяха стигнали трюма. След още минута кранът се завъртя на още няколко градуса и спуснаха стоманеното въже в реката.
— Сигурно вече закачат сандъците — каза Мърсър.
— Няма да се бавят много. — Сякаш за да потвърди това, един от матросите отиде до перилото на шлепа и погледна надолу.
— Почти са готови да вдигат. Шефката ти каза, че трябвало да си сложим противогазите. — 0, да. — Стан разрови един от сандъците и извади няколко противогаза. Подхвърли ги на матроса и извади още два за себе си и Мърсър.
— Какво следва, когато ги извадим? — попита Мърсър.
— Ще ги сложим в торбите и ще ги откараме на кея. Чака ни камион за извозване на опасни материали.
— Няма ли да предупредите жителите на това прекрасно градче, че карате по улиците му петстотин килограма плутоний? — подразни го Мърсър.
— Ама, моля ти се. В тая страна всеки ден карат по няколко тона радиоактивни материали по улиците. Единствената причина да няма инциденти е защото не го афишираме и не даваме шанс на разни откачалки да го разберат.
Двигателят на крана изръмжа и стрелата бавно започна да се издига.
— Вдигат ги.
Представи си как Кали и Джес проверяват в тъмния трюм сандъците да не се ударят в нещо, докато кранът ги изтегля. Крена навива кабела още пет минути, като внимателно балансираше между мощността, вятъра и течението. После всичко замря. Мърсър не разбираше какво става. Погледна към кабината на крана. Крена се бе облегнал на седалката и бе скръстил ръце на гърдите си.
— Сигурно са изкарали сандъците от трюма — сети се Мърсър. — И Крена иска Кали и Джес да излязат, преди да ги извади. Може би го е страх въжето да не се скъса.
И наистина, след минута Кали и Джес Уилямс излязоха на повърхността и Стан и Мърсър им помогнаха да се качат. Крена започна да навива въжето, като сгъваше стрелата, за да намали напрежението върху хидравличната система на крана. След малко сандъците се появиха от реката и увиснаха над палубата.
Шумът от дизеловия двигател на крана заглуши обаче друг шум. Мощният катер, който бе минал покрай тях преди малко, вдигаше фонтан от пръски, приближаваше се със седемдесет километра в час. Мърсър, който помагаше на Кали да си свали екипировката, го мярна с периферното си зрение и се обърна. Трима от мъжете на катера държаха автомати. Четвъртият караше.