Кали тихо изруга.
Централноафриканската република беше една от малкото държави, на които дори най-бедните страни от Третия свят гледаха с пренебрежение и можеха да се чувстват горди от успехите си. Повечето средни по големина американски компании имаха по-високи доходи от ЦАР. Обикновеният човек тук изкарваше по-малко от долар на ден. Имаше оскъдни природни ресурси, неразвита инфраструктура и абсолютно никаква надежда. Каква беше логиката някой да си прави труда да завладява такава държава? Хариби Дайс скоро щеше да стане управник на няколко хиляди квадратни мили дива пустош.
Дъждът прорязваше тънката мъгла, вдигаща се от реката, правеше неясни очертанията и придаваше призрачен вид на движенията на жителите, които приличаха на духове, връщащи се в гробовете си. Един шофьор от някаква организация за помощи се качи в големия си камион „Волво“ и запали двигателя. Първата група бежанци за деня щеше да потегли след половин час.
Ако извадеше късмет, тази сутрин Кали можеше да измине последните няколко мили до мястото, където река Сцила се вливаше в Чинко, за да провери теорията си, и по обяд да се върне на пътя за Банги.
Отдръпна се от прозореца, закопча си ризата и стегна червената си коса на опашка с ластика, който държеше на китката си. Бейзболната шапка скри останалите кичури. Изми зъбите си с бутилирана вода и я изплю в мивката, прикрепена към стената пред тоалетната. Изпика се, без да сяда, само приклекна над мръсната чиния. Не искаше да прахосва ценния си воден запас, затова избърса очите и лицето си с влажна кърпа от пакетчето в чантичката с тоалетните си принадлежности. Извади огледалцето и си сложи червило. Въпреки че косата й беше тъмночервена, кожата й беше бяла и на лунички.
Докато гледаше отражението си на бледата светлина на зората, трябваше да признае, че дори в тази неприветлива обстановка изглежда много по-млада от тридесет и седемте си години. През последната година работата й я бе задържала далеч от дома й почти осем месеца на места, където трудно намираше храна, затова поддържаше стройната си фигура, без да робува на диети.
Беше висока почти метър и осемдесет и имаше малки гърди и плосък стегнат задник. Нямаше зелени очи, като червенокосите героини в любовните романи. Нейните бяха тъмнокафяви, големи и раздалечени. По-голямата й сестра имаше зелени очи, голям бюст, закръглено дупе и всички останали женствени извивки, които привличаха мъжете, откакто бе влязла в пубертета.
Кали поне имаше съвършени устни.
Като малка винаги се стесняваше от голямата си уста, защото не обичаше да изпъква. Достатъчно неприятно беше, че косата й блести като маяк и че е по-висока от всички момчета в класа, но пък Господ й беше дал уста, твърде голяма за лицето, и устни, които изглеждаха постоянно подути. Подиграваха й се още в детската градина. И после изведнъж, в гимназията, закачките спряха. През онова лято лицето й съзря и се появиха високи скули, изящни извивки, които преобразиха устните й в чувствени. Станаха леко нацупени, досущ череши, и започнаха да събуждат сексуалните фантазии на мъжете.
Прибра тоалетните си принадлежности в раницата, огледа полутъмната стая, за да провери дали не е забравила нещо, и излезе. Фоайето беше просторно, с арки на трите стени. В дъното се намираше рецепцията, барчето и вратата на кухнята. По покрития с каменни плочи под бяха наредени най-различни столове и маси. Отвъд арките вдигащият пара дъжд се лееше на завеси. Калният градски площад се беше превърнал в тресавище. Петнайсетина души се бяха скупчили зад камиона и чакаха реда си да се включат в евакуацията. Носеха оскъдните си вещи в плетени от трева торби или просто на главите си.
— А, госпожице, рано сте станали. — Като в много други търговски браншове в Западна и Централна Африка, собственикът на хотела беше ливанец.
— Стрелбата ме събуди — отвърна Кали и погледна въпросително собственика, който сложи пред нея голяма чаша кафе.
— Нали е кафе — каза той. — Няма как водата да не е преварена. — Вгледа се в дъжда навън. — Войниците, които изпрати правителството, са като бандитите на Хариби Дайс. Според мен, ако ООН не бяха изпратили наблюдатели, дори нямаше да дойдат да ни евакуират.
— Вчера бях в Банги. И там положението е като тук. Всички, които могат, бягат от страната.
— Знам. Имам братовчеди там. Мнозина мислят, че след като превземе Рафай, Дайс ще тръгне към столицата. Утре ще отида при семейството си и в края на седмицата ще заминем за Бейрут.
— Ще се върнете ли?
— Разбира се. — Изглеждаше изненадан от въпроса й. — Дайс все някога ще бъде победен.
— Говорите уверено.