— Залегни — извика той и притисна Кали към палубата. Надигна глава и видя, че рибарската яхта до кея също потегля. Зад нея закипя пяна.
През целия ден Мърсър беше държал куфарчето подръка. Сега го отвори и измъкна „Шмайзер“ МР — 40, оръжие, масово използвано от германците през Втората световна война. Мърсър го бе купил от Дребосъка, който пък го бе спечелил от комарджийски залог. Зареди пълнител с тридесет патрона. Натъпка още шест пълнителя по джобовете си. Макар шмайзерът да не беше оръжие с максимална точност, бързата му стрелба бе опустошителна от близко разстояние.
Катерът вече бе само на двадесет метра. Тримата въоръжени мъже вдигнаха автоматите „Калашников“. Екипажът на Крена вече бе залегнал на палубата, а самият Крена скочи от крана и се сниши зад въздушния компресор.
Мърсър бутна куфарчето към Кали.
— Дръж. Вътре има пистолет „Берета“.
— Откъде разбра, че ще ни нападнат?
— Не съм. Просто исках да съм подготвен. — Обърна се към Стан Слобау и Джес Уилямс. И двамата се бяха свили при трегера. Изглеждаха така, сякаш никога не са попадали в засада. — Слезте долу и запалете двигателя.
Двамата учени от ДОЯЗ се подчиниха безмълвно. Катерът се приближаваше с бучене, стрелбата беше насочена към големия извънборден двигател. На Мърсър му се стори, че нападателите ще скочат на шлепа. Погледна през рамо. Яхтата бе прекосила половината разстояние до тях, носът й пореше водите. Капитанът стоеше на мостика, другите двама бяха от двете страни на палубата. И двамата държаха автомати „Хеклер и Кох“ НК — 416, последен модел. Компактните оръжия с 5,56 — милиметрови муниции на НАТО напоследък бързо се превръщаха в предпочитаното оръжие на елитните военни части по света.
Кали видя накъде гледа Мърсър и изпъшка. Бяха в капан. Дори да се отделяха от шлепа, яхтата лесно щеше да ги настигне. Тя вдигна пистолета и я зачака да се приближи. Мърсър се беше обърнал назад, към приближаващия катер. От него още стреляха. Един куршум уцели хидравличното съоръжение, което държеше шлепа закотвен, и от резервоарите бликна гъста течност. Мърсър погледна назад и тъкмо щеше да извика на Кали да не мърда, когато видя, че е насочила пистолета си към яхтата.
— Не! — извика той и блъсна ръката й нагоре. Яхтата беше вече на тридесетина метра, достатъчно близо, та Мърсър да може да види съсредоточеното изражение на Букър Сайкс, който я направляваше. Не познаваше двамата командоси от специалните сили: те не бяха в екипа на Сайкс, когато той бе придружил Мърсър до един тибетски манастир, управляван навремето от бащата на Тиса Нгуен. Да повика Сайкс тук бе разбудило болезнени спомени за събитията, довели до смъртта й, но Мърсър не можеше да позволи на мъката да затрудни настоящото разследване.
— Те са с мен — каза той. — Командоси са от Делта Форс. Командирът се казва Сайкс. Прикривай ме.
Засили се, прескочи планшира и стъпи на палубата на шлепа. Хидравличната система бе повредена и шлепът вече бе подвластен на вятъра и вълните, но за момента не можеше да се разбере дали е попаднал в силното течение на река Ниагара.
Мърсър се присви зад лебедката на котвата и зачака нападателите да се покажат. Сайкс насочи яхтата зад шлепа, за да нападне откъм канадската страна на реката. Изведнъж откъм северния край на Гранд Айланд се появи още един катер. С още четирима мъже. Така нападателите ставаха общо осем. В същия миг първият катер се долепи до шлепа и един от терористите скочи на него.
Първоначалният план на Мърсър беше да изчака, докато Сайкс и хората му извадят от строя нападателите с изненадваща контразасада, но големият им брой направи това невъзможно. От катера се изкатери още един нападател. Чертите му на човек от Близкия изток подсказаха на Мърсър две неща. Едното беше, че вероятно са се обучавали в терористичен лагер в Ирак, Сирия или Саудитска Арабия. А второто, че ще се бият до смърт.
Арабинът се откри само за части от секундата, но това бе достатъчно за Мърсър да стреля. Шмайзерът подскочи в ръцете му като живо същество. Откосът бе от пет куршума. Четири пропуснаха целта, но петият запрати нападателя във водата сред пръски кръв.
Ответната стрелба от останалите трима терористи беше бърза и продължителна. Звукът от удрящите се в метал куршуми бе ужасяващ. Мърсър се почувства така, сякаш зъбите му ще се откъснат от ченето. Дори при този шум обаче чу как Сайкс и хората му се заемат с втория катер — характерният пукот на оръжията им се отличаваше от грохота на калашниците.