Арлингтън, Вирджиния
Мърсър се бе проснал на кожения диван в хола, обут в най-широките си панталони, с торбичка замразен грах на чатала и джин с водка на една ръка разстояние. Повлекан го гледаше от пода с натежали кръвясали очи, възмутен, че са го изгонили от любимото му място.
Кали и Айра Ласко седяха на дивана срещу Мърсър, а Хари и Букър Сайкс бяха на бара. По бара и масичката в хола бяха пръснати сандвичи и пържени картофки от близкия ресторант за бързо хранене.
Когато „Дамата от мъглата“ се върна на кея и стана ясно, че Мърсър не се нуждае от лекар, го закараха в полицейския участък на Ниагара и го обвиниха в какво ли не. Както и при престрелката в Ню Джързи, се наложи Айра да отиде при местните власти, за да го освободят. Сайкс бе взел Кали и екипа й от Гранд Айланд, така че никой не знаеше за тяхното участие. Рут Бишоп от бреговата охрана щеше да води разследването на престрелката съвместно с канадските си колеги, за да открие хеликоптера, от който бяха скочили парашутистите, и най-вероятно щеше да докара сандъците. На Брайън Крена му бе платено да мълчи. До края на седмицата щеше да получи нов влекач и кран. Изчезналият член на екипажа му бе намерен от канадската страна на реката, така че нямаше цивилни жертви. Затова в крайна сметка оповестиха, че случаят е терористична атака срещу водноелектрическата централа на Ниагарския водопад. Мърсър, ДОЯЗ и екипът на Сайкс не попаднаха в официалната версия на историята — участието им беше засекретено.
Тъй като нито едно от телата на терористите не беше извадено, Мърсър, Кали и екипът на Сайкс прекараха деня в участъка за борба с тероризма на ФБР: преглеждаха стотици снимки с надеждата да идентифицират мъжете, които ги бяха нападнали. Единият катер бе оцелял и на борда му бяха намерени толкова много експлозиви, че можеше да потопи презокеански лайнер. Както Мърсър беше забелязал по време на схватката, терористите бяха от Близкия изток. Той разпозна четирима от мъжете на снимките. Двама бяха иракчани, а други двама от Саудитска Арабия. Арабският парашутист, бивш капитан от Републиканската гвардия на Ирак, беше добре познат на Пентагона, но останалите не бяха особено високо в йерархията на Ал Кайда. В базата данни не откриха нищо за другия парашутист.
Айра се погрижи Службата за национална сигурност да го информира как нападателите са влезли в Съединените щати и откъде са се сдобили с оръжие и взрив. Освен това щяха да предоставят двадесет и четири часова охрана в дома на Мърсър. Това бе цената за сътрудничеството му. Той не пожела да послуша Айра да се премести в убежище.
Мърсър — слабините му се бяха вледенили — сложи граха на подноса до себе си и избърса кетчупа от устата си. Току-що беше разказал на Хари за битката и скачането с парашут от водопада.
— Мисля, че ставаш дванадесетият човек, който е скочил от водопада и е оживял — отбеляза Хари. — Макар че технически погледнато не си скочил. Бил си с парашут, така че не се брои.
— Технически погледнато, дрън-дрън — тросна се Мърсър и закуца към бара за още едно питие. — Може и да не се броя, но все пак скочих от водопада и доказателството е, че съм натъртен целият. — Обърна се към Айра. — Забравих да питам. Как върви изваждането на сандъците?
— Бреговата охрана се е заела с това, заедно със съекипниците на Кали Слобау и Уилямс. Доста лесно са успели да извадят два, но другите два са точно под водопада, където водата е толкова дълбока, колкото е висок самият водопад. Хубавото е, че във водата няма следи от радиация, така че знаем, че не са се отворили.
— А охраната?
— Солидна този път — сериозно каза Айра. — А тебе какво те накара да извикаш Букър?
— Още от Африка Поли е с един ход напред. Разполага с оригиналния ръкопис от сейфа на Честър Бауи, в който се споменава името на товарния кораб, по който Бауи е изпратил сандъците в Америка. А както доказа Кали, не е толкова трудно да се открие какво се е случило с „Уедърби“. Това, което не очаквах, беше броят нападатели и сложността на атаката, като се има предвид краткото време, за което е планирал всичко.
— Операция като тази би отнела седмици, а може би и месеци тренировки, а той я организира само за няколко дни — каза Букър Сайкс.
— Което показва — продължи Мърсър, — че Поли разполага с много ресурси в Съединените щати.
— И ти си сигурен, че не е бил сред нападателите? попита Айра.
— Напълно — горчиво каза Мърсър. Повече от всичко му се искаше наемникът да бе там, когато шлепът падна във водопада. — Познах белия парашутист от Ню Джързи. Той стреляше по нас, докато Поли караше. Подозирам, че бойците от Ал Кайда на катерите са били просто пушечно месо, в случай че шлепът е охраняван.