Мърсър рязко се изправи и пребледня.
— Господи! Седми отдел.
— Чувал си за него?
— Не си ли спомняш, че ти казах за участието ми когато Хавай почти се отцепи, както и за плана да се взриви нефтопроводът в Аляска? — Ласко кимна. — И двете са стари операции на Седми отдел.
— Точно така! — възкликна Айра. — Спомням си.
— А последният им шеф е все още някъде на свобода — каза Мърсър ядосано. — Казва се Иван Кериков. Мен ако питаш, няма начин да не е замесен във всичко това.
— Съмнявам се — каза Айра.
— Вижте — прекъсна ги Кали. — Може ли малко да осветлите онези от нас, които не разбират за какво става дума?
Мърсър обясни:
— Седми отдел е създаден през Втората световна война, когато руснаците достигат окупираните от Герма-ния източноевропейски страни, а след това и самата Германия. Единствената му цел е да асимилира пленените технологии. Нацистите са разполагали с доста напреднали технологии в края на войната и руснаците са откраднали всичко, до което са успели да се докопат. Чертежи на изтребители, мощни радарни системи, следващо поколение ракетни снаряди, дори първите инфрачервени наблюдателни системи на света. Работата на Седми отдел е била да отнесе тези технологии в Съветския съюз и да ги внедри в армията. Точно по този начин след войната руснаците успяват да конструират изтребители толкова бързо. МИГ — 15 на практика е копие на германски самолет. — Той пак погледна Айра. — Има логика да са замесени в това, ако Бауи е бил прав и са го преследвали германски агенти.
— Прав е бил — каза Айра. — Когато научава за Аламбика на Скендербег, Хайнрих Химлер лично изпраща екип да търси източника на захранване. Двама от екипа, както знаем, са убити от еничарите, а третият се е върнал в Германия с доклад за Честър Бауи и сандъците му. Германците не изпращат втори екип в Африка, защото решават, че сами могат да обогатяват уран, и цялата история потънала в архивите.
— И тук се появява Седми отдел — обади се Букър от бара, с цигара в уста.
— Точно така. Макар към края на войната нацистите да изпращат голяма част от своята ядрена програма в Япония, в Германия останало достатъчно, за да може Седми отдел да разбере, че може би съществува естествен източник на ядрено гориво. За разлика от германците, руснаците претърсили Африка и през 1947 година открили мината в Централноафриканската република, която по това време била френска колония. Между другото, Грег Попов отрича да е имало клане.
— Естествено — засмя се Мърсър.
Айра му отправи иронична усмивка.
— Но пък наистина каза, че са извадили няколко тона руда, всъщност целия залеж.
— И какво се е случило с него? — попита Кали, сви устни около сламката си и отпи малко кока-кола: чувствен жест, който привлече вниманието на всички и забави отговора на Айра със секунда.
— Използвали половината, преди да започнат да обогатяват собствен уран през 1950 година.
— Значи ранните им бомби са били направени от плутония — каза Хари.
— Така изглежда.
— А другата половина, която не са използвали? — попита Мърсър.
— Знаех, че ще попиташ. — Айра отново посегна към куфарчето си и хвърли на масичката два самолетни билета. — С Кали ще отидете да проверите нещата на място. Руснаците го съхраняват в една стара мина в Урал, заедно с още някои неща, останали от Седми отдел. Ве-че съм го уговорил с шефа ти, Кали. Тя не можеше да повярва.
— Просто са го оставили да си седи там?
— Знаеш по-добре от всички колко зле са охранявали ядрения си материал по време на Студената война. Всъщност до края на двайсети век това нямаше значение. Никой нямаше да го пипне. В днешно време обаче нещата са различни. Нашето правителство налива милиарди в Русия и Украйна, за да консолидира и охранява по-добре запасите им, но това отнема време.
— Знам. — Кали поклати глава. — Просто съм разочарована. Работата ми е да предотвратявам ядрени заплахи и независимо колко добра съм в това аз или останалите служители на ДОЯЗ, допусна ли само една грешка, цял град изчезва от лицето на земята. Междувременно руснаците си оставят ядрените материали в мини и складове или в кратери от стари ядрени опити и изобщо не се занимават да разчистят или поне да запълнят дупките. — Тя въздъхна. — А какво ще стане, ако наистина ни ударят? Разбира се, ще осъдим терористите и ще пуснем няколко умни бомби, но след това ще прекараме години в разследване на недостатъците на собственото ни разузнаване и никога няма да се обърнем към истинските виновници, задниците, които поначало са направили материала достъпен. Съгласна съм, че трябваше да се разправим с талибаните след единадесети септември, но след това трябваше да се насочим към Саудитска Арабия. Точно тяхното правителство позволи на Бен Ладен и последователите му да се развихрят; само че саудитците бяха достатъчно умни да изпратят всички в Пакистан и Афганистан.