Фейнс признаваше, че нямаха достатъчно време да планират добре акцията, но двамата с Гаврил бяха изпълнявали много по-трудни задачи с по-малко време за подготовка. А и хората им бяха закоравели в битки ветерани от Афганистан и Ирак. Готовността им да се жертват за каузата правеше успеха още по-сигурен.
Мърсър обаче се появи отново. Поли стисна волана така, че кокалчетата му побеляха и почти заплашиха да изскочат от кожата. Болката беше добре дошла, защото му напомняше какво ще направи с Мърсър, когато пътищата им се пресекат пак. Фейнс беше професионалист и не позволяваше на работата да повлияе на личния му живот. Този път обаче беше различно. Когато изпълнеше задължението към клиента си, щеше да намери Мърсър, да убие всичките му близки и познати и после да го изтезава бавно и да го накара да се моли да умре.
Фаровете на джипа осветиха знак за отклонение. Той отби от безлюдното шосе и бавно подкара из рибарското селище. Миризмата на морето се смесваше със смрадта на развалена риба и дизелово гориво. В северната част на селището пътят минаваше успоредно на залива. Фейнс видя ярките светлини на Новоросийск на отсрещната страна. Няколко танкера се бяха наредили да натоварят петрол, пренасян по новия тръбопровод от Казахстан. По-навътре в неподвижните води на Черно море се виждаха още кораби. Натоварените танкери трябваше да преплават Черно море и да минат през Босфора в Истанбул, една от най-оживените морски линии в света, където на всеки три дни ставаха произшествия. Преди да стигнат до Средиземно море, им предстоеше и навигационният кошмар да прекосят Егейско море.
Фаровете осветиха малък рибопреработвателен завод, построен на пилони над водата. На паркинга бяха спрели само две коли — луксозно ауди и дълга лимузина. Зад тях светеха прозорците на фургон. До дългия дървен пристан беше заткотвен двайсет и пет метров рибарски кораб. Поли видя блещукането на навигационните уреди през широкия прозорец на мостика.
Паркира джипа до черното ауди, протегна ръка назад и докосна единия варел. Беше топъл, но не и горещ. Горещината беше продукт от обмена на субатомните частици от единия варел в другия. Варелите бяха изолирани един от друг и в никой нямаше достатъчно руда, за да започне верижна реакция, но два, поставени в близост, създаваха критична маса. В мината варелите бяха сложени далеч един от друг, но в тясното пространство в джипа сякаш взаимно се привличаха със смъртоносната песен на морски сирени. Оставен без надзор, плутоният експлодираше в дъжд от убийствен прах, който можеше да замърси цял жилищен квартал, че и повече, в зависимост от вятъра.
От фургона излязоха двама мъже. Фейнс забеляза движение и в рибарския кораб.
По-възрастният от двамата мъже се приближи до Поли и го прегърна. Фейнс не отвърна на прегръдката. Мъжът го пусна. Беше среден на ръст, с гъста прошарена коса. Мустаците му бяха грижливо подстригани. Под извитите му вежди дяволито блестяха поразително сини очи.
— Как си? — попита мъжът на руски.
— Аз съм добре. Но мисля, че арабите, изпратени да ми помогнат, са мъртви до един.
— Какво точно стана, Поли?
— Ти не ми даде достатъчно време — троснато отвърна Фейнс.
— Не можех повече да разтакавам американците отвърна Григорий Попов. — Айра Ласко щеше да действа без мен. Ако това беше станало, щеше да има разследване и моят задник щеше да се пържи на огъня. Щеше да се наложи да давам обяснения за много неща. Мога само да се надявам да убедя шефовете и американците, че е било случайно съвпадение или че е изтекла информация от кабинета на Ласко. Какво се случи?
— Товарехме първите варели, когато се появи хеликоптерът. Бяхме готови за него, но тъпакът не улучи. Беше Ми-8, за Бога, огромен, а проклетият глупак само го одраска с гранатомета. Когато падна, прецених, че повечето войници са оцелели, затова вместо да се бием с превъзхождаща ни по численост сила, заповядах да се оттеглим.
— Но си решил да не пътуваш с влака? — лукаво попита Попов.
Поли го изгледа сериозно.
— Такъв беше планът ми от самото начало, в случай че нещо стане с влака. Исках да съм сигурен, че част от плутония ще стигне тук. Чух, че влакът катастрофира, докато напусках долината, и видях пожара. Дори да се бях върнал, нямаше начин да вземем всичките варели.
— Колко успя да вземеш?