— Като всички еничари, Георги Кастриоти е бил обучен в Истанбул в най-добрата военна школа за времето си. Бил е отличен ученик и интуитивно е разбирал стратегията и тактиката. Затова, когато решил, че султанатът е корумпиран, и вдигнал бунт срещу Мурад II, никой не се учудил, че хората му го последвали.
— Отишъл е в Албания и е отблъсквал армията на султана цели двадесет и пет години — отбеляза Мърсър.
Ахмед учудено повдигна вежди.
— Проучили сте нещата. Много добре.
— Носели се слухове, че имал талисман, който някога принадлежал на Александър Велики — продължи Мърсър. — Предполагам, че става въпрос за аламбика.
— Правилно. Последната достоверна информация за аламбика е от един сирийски писар, който споменава, че след смъртта на Александър военачалниците се скарали кой да го носи. И тъй като не постигнали съгласие, решили да го върнат в Египет, за да бъде погребан при Александър. По пътя неколцина войници откраднали аламбика и избягали в пустинята. Мога само да предполагам какво се е случило. Достатъчно е да кажем, че аламбикът струвал цяло състояние, ако попаднел в добри ръце. През следващите неколкостотин години преминал през ръцете на различни владетели и накрая се озовал у най-могъщите по онова време, византийците. После, когато империята им рухнала и процъфтяла Отоманската империя, Аламбикът на Скендербег се озовал в тяхната съкровищница. Никой обаче не знаел това, защото той бил забравен повече от хилядолетие.
— Но Скендербег се сетил?
— Да. Според една легенда го заварили в спалнята на дъщерята на един благородник и за наказание го пратили да направи опис на всяка вещ в едно подземие. Това му отнело цял месец. Заинтригувала го една голяма бронзова урна и странният й надпис. Скендербег намерил човек, който да му го преведе, и така научил, че това е тайното оръжие на Александър. Сигурно му се е сторило като орисия, защото някои от хората му вече го наричали Скандер Арнаут, тоест Александър Албанеца, по името на Александър Македонски, което е синоним на герой. Когато планирал бунта срещу Мурад II, Скендербег взел аламбика със себе си.
— И той му помогнал толкова дълго да отблъсква армията на Мурад — обобщи Кали.
— Не разбирам нещо — прекъсна я Мърсър. — Щом Александър Велики и Скендербег са го използвали толкова дълго, още колко плутоний може да има в него? Може и да е голям, но не е бездънен.
— Съвсем малко — отвърна Ахмед, — но това няма значение. Аламбикът не се използва, за да разпръсва радиоактивен прах.
— А за какво служи?
— В аламбика има две камери. Когато механизмът се включи, разделящият ги щит се отмества и двете проби руда могат да си взаимодействат. За разлика от непреработения плутоний, открит в Африка и във варелите тук, учените на Александър Македонски са го пречистили и променили така, че вместо да излъчва слаби гама-частици, които не могат да проникнат през човешката кожа, аламбикът изпуска алфа и бета-частици, които разболяват за секунди и убиват за минути. Оръжието било коварно и Скендербег го използвал само когато било абсолютно наложително, но Александър Велики унищожил с него цели армии. Разказва се, че за една нощ били убити петдесет хиляди войници, понеже Шпионите му активирали аламбика в лагера им. Обсадата на древния град Кумфар не вървяла по плана и Александър отворил аламбика и го оставил там една седмица. Върнал се и видял, че всички мъже, жени, Деца и животни зад крепостните стени са мъртви. Един писар отбелязва, че кожата им била почерняла и се обелила, телата били покрити с мехури и неузнаваеми. Много майки прерязали гърлата на децата си, за да ги изба-вят от страданията, после се самоубили.
— Когато нещо е облъчено толкова силно, остава радиоактивно седмици, дори месеци — обади се Кали.
Ахмед поклати глава.
— Аз съм историк, а не ядрен инженер. Мога само да ви кажа какво знам за аламбика. Вероятно учените на Александър са направили с рудата нещо, та ефектът да е краткотраен. Не знам.
— И градът е бил силно облъчен — каза Мърсър. — Затова днес не съществува Кумфар.
— Това би обяснило и защо Александър е умрял толкова млад — каза Кали.
— Знам със сигурност само, че в лоши ръце аламбкът е много по-опасен от рудата, с която Фейнс е избягал днес — каза Ибрахим.
— Какво е станало с аламбика?
— След смъртта на Скендербег военачалниците му осъзнали, че армията на Мурад ще ги победи. Въпреки че имали устройството, водачът на бунта бил мъртъв и било само въпрос на време войниците да загубят желание да се бият. Вместо да рискуват аламбикът да попадне в ръцете на турците, те решили да отдадат почит на водача си и неговия съименник и да направят каквото искали хората на Александър — да върнат аламбика в гробницата му.