Мъжът вероятно почувства присъствието й, защото се обърна. Кали се стресна. Очите му. Беше безспорно красив, но сивите му очи с оттенъка на буреносни облаци приковаваха погледа. Тя не знаеше, че съществува такъв цвят, и изобщо не предполагаше, че е толкова привлекателен.
— Здравей. — Той се усмихна малко учудено.
— Здравей — отвърна Кали и се съвзе. — Идваш от север.
— Точно така. Намерих тези хора да излизат от джунглата на двадесетина мили оттук и реших да ги кача.
— Не работиш ли за организация за помощи?
Един слаб селянин му подаде клетка с птица. Мъжът я предаде на Кали, с което я включи в живата верига, която разтоварваше камиона.
— Не. Геолог съм. — Той протегна ръка. — Мърсър. Филип Мърсър.
Професията му я изненада. Тя разсеяно стисна ръката му и за втори път само за няколко минути се стресна. Макар и мокра, дланта му беше груба като кората на дърво и одраска кожата й. Кали почувства сила в краткото ръкостискане, но и нещо повече — увереност, самочувствие, добронамереност и пълна липса на лукавство. Той я погледна в очите и пусна пръстите й.
— А ти коя си?
— Кали Стоу. Работя в Центъра за контрол върху заболяванията в Атланта. Оперативен изследовател съм.
— Ако искаш, вярвай, но в момента болестите са последното, за което тези хора трябва да се тревожат.
Явно беше американец. Говореше с лека следа от акцент, който Кали не можа да разпознае.
— Забелязах. Може ли да попитам какво правиш тук? Той взе един железен казан от камиона и го сложи на земята.
— Търся полезни изкопаеми. Тя се засмя.
— Винаги съм си представяла златотърсачите с традиционните торбести дрехи, кирки на раменете и как дърпат някое упорито магаре.
— Единственото магаре тук съм аз. Правя услуга на един приятел.
— Моите приятелки ме молят да им пазарувам или да си говорим защо гаджетата им са пълни кретени. Трябва да се научиш да отказваш.
Беше ред на Мърсър да се засмее.
— Имаш право.
— Какво търсиш?
— Колтан, коломбит-танталит — отвърна Мърсър и като видя безучастното й изражение, добави: — Използва се в кондензаторите в микроелектрониката, предимно в мобилните телефони.
— Не ме разбирай погрешно, но се надявам, че няма да го намериш. Светът е препълнен с мобилни телефони.
— Е, да — съгласи се той. — И без това не намерих. Експедицията се финансира от ООН. Някакъв функционер от икономическия им отдел в Банги чул за ловец, който твърдял, че е открил колтан край река Чинко. По-вероятно го е пренесъл нелегално от Уганда или Конго, но човекът от ООН каза, че това е възможност да се открият работни места в района.
— И несъмнено да се издигне и да се махне оттук.
— Може би. Месец и половина пресявах безполезна кал и после чух, че сезонът на кръвопролитията започва отново. Изчаках, колкото се осмелих, и освободих работниците. Тръгнах вчера и видях тези хора по пътя.
— Утре смятам да замина на север. Лошо ли е положението там?
Мърсър спря да разтоварва камиона и я погледна в очите.
— Тъй като този кът на света не фигурира на много туристически карти, уверявам те, че работата ти тук е важна. Няма да се опитвам да те разубедя да не я вършиш, но ако трябва да тръгнеш нагоре по реката, трябва да го направиш днес. Веднага.
— Не мога — призна Кали. — Някакъв дрогиран хлапак е използвал джипа ми, за да се упражнява в стрелба тази сутрин. Трябва да отида в Рафай да си купя гума.
— Това го забрави.
Мърсър не се държеше снизходително, нито покровителствено, просто съобщаваше факт. Тя оцени това, но трябваше да пренебрегне съвета му.
— Няма начин. Трябва да отида.
Той приглади мократа си коса. Кали си помисли, че пресмята колко да й поиска за пътуването.
— Къде?
— Моля?
— Къде трябва да отидеш?
— Край река Сцила има едно село, на миля от мястото, където се влива в Чинко.
— Това е на цели сто мили на север. Много ли е важна работата ти?
— Един от изследователите ни е попаднал на медицински документи, написани от мисионер в края на осемдесетте години на двадесети век. Досега никой не им е обърнал внимание. Изглежда, хората в това село страдат от най-високия процент на заболеваемост от рак в света. В Центъра за контрол върху заболяванията смятат, че причината е генетична. Ако успеем да я изолираме, ами, досещаш се какво ще стане.