Букър Сайкс продължи да оглежда развалините на град Киву с нощния бинокъл.
— Не бих искал да съм роден в дупка като тази. Бяха оставили сержант Бърни Циплицки да пази джипа им на няколко мили от Киву. Въпреки че Хариби Дайс беше най-голямата заплаха за региона, смъртта му не беше успокоила размириците: банди въоръжени младежи обикаляха Киву и околните села и се напиваха и дрогираха така, че едва гледаха. Което всъщност бе улеснило Сайкс и малкия му екип.
По пътя от Рафай ги спряха на импровизиран контролно-пропускателен пункт. Четиримата младежи там чакаха да претърсят и изнудят всеки, достатъчно глупав да пътува през конфликтния район. Пунктът се намираше на място, където дърветата растяха досами пътя, и превозните средства не можеха да обърнат. Младежите накараха американците да слязат от джипа и докато единият ги държеше на прицел, другите започнаха да претърсват джипа, който Букър бе купил в Банги с пари, дадени им от Мърсър за акцията.
Сайкс беше подготвен за това и всъщност дори се надяваше да се случи, защото искаше да имат оръжия, когато навлязат в джунглата.
Момчето, което наблюдаваше командосите от Делта Форс, беше около седемнадесетгодишно, арогантно и с кръвясали очи. Държеше автомата небрежно. Тримата американци бяха едри, а хлапакът знаеше от личен опит, че куршумите по-лесно улучват едрите хора. Повече го интересуваха картоните с цигари и другите неща, които Сайкс беше натоварил в джипа тъкмо за такива засади. Беше подредил всичко така, че да накара бунтовниците да ровят надълбоко в багажника на очукания „Чероки“.
— Хей, вижте! — възкликна едно от момчетата, които претърсваха багажника, и измъкна нова футболна топка. И точно както беше предвидил Букър, я подритна към онзи с калашника.
Сайкс наблюдаваше очите му и веднага щом се отместиха от пленниците към приближаващата се към него топка, пристъпи към действие заедно с хората си. Хвърли се напред, сграбчи дулото на калашника и го вдигна към небето. Бърни Циплицки държеше навито на стегнато руло списание. Вътре имаше дълъг осемнадесет сантиметра пирон с наточен като игла връх. Замахна със списанието, запрати пирона като стрела и той се заби до половината в рамото на младежа, намерил футболната топка. Ако беше решил, че се налага, Циплицки щеше да забие пирона в окото и оттам в мозъка на хлапето. Момчето извика от болка.
Пол Ривърс, метър осемдесет и два, най-едрият от тримата командоси, се хвърли покрай ранения африканец и блъсна с цялата си тежест задната врата на джипа. Двете хлапета вътре още не бяха реагирали на атаката. Ударът на тежката врата, съчетан с теглото на Ривърс, счупи три от четирите крака, стърчащи навън.
Сайкс удари младежа с автомата с лакът в челюстта и той се строполи в безсъзнание на земята. Бърни повали хлапака с пирона в рамото с ритник в слепоочието.
Атаката продължи само четири секунди.
Преди да продължат, Циплицки, медикът на екипа, извади пирона от рамото на африканеца и го превърза. Не можеше да направи много за счупените крака, освен да им им сложи шини от съчки и да бие на двете момчета морфин, който да ги приспи за два часа. Поваленият от Букър хлапак не се нуждаеше от морфин, за да остане в безсъзнание.
Букър Сайкс провери оръжията с едва прикрито презрение. Автоматите вършеха работа, въпреки че не бяха почистени. Мразеше оръжията. Либералните организации в Щатите обичаха да подчертават, че САЩ са най-големият износител на оръжия в света. И в цифрово изражение това беше вярно, но пропускаха да споменат, че оръжията на стойност милиарди долари обикновено са самолети като АУАКС и изтребители Ф — 16 или бойни кораби, преминали разцвета си, оръжейни системи, които не се използват за друго освен за учения и крайбрежни операции за нарушители на морската граница.
А тук, в Африка, както и навсякъде другаде по света, имаше автомати АК — 47. Над сто милиона от тях бяха разпръснати по земното кълбо. Човек можеше да си купи автомат на пазарите в повечето страни от Третия свят само за петдесет долара. Членовете на екипа мислеха да си купят оръжия в Банги, но не искаха да губят време, докато установят контакт с търговците.
Букър беше виждал калашници на четири континента и смяташе, че причиняват повече смърт и нещастие от всяко друго оръжие, откакто пещерните хора са започнали да се бият с тояги. Атомните бомби бяха убили сто и шейсет хиляди души в Нагасаки и Хирошима, но хората с автомати АК бяха причинили смъртта на десет пъти повече хора само в Африка.
Къде бяха протестиращите, негодуващите срещу факта, че Русия и бившите й сателитни държави са наводнили световния пазар с калашници, без да се интересуват кой ги използва? Ако американското правителство обаче се опиташе да продаде няколко зареждащи с гориво във въздуха самолети КС-135 на Тайван, всички крещяха, че са войнолюбци Това го вбесяваше.