Беше носил ранен в Афганистан, местен боец, улучен в корема, но сега беше съвсем различно. Тежестта на раницата го теглеше към земята и го караше да се пита какво е направил, че да заслужи такова мъчение. Погледна хората си. И те изпитваха болка. Беше изписана на лицата им и се виждаше в потта, стичаща се по тях. Дори якият като бик Пол Ривърс едва се крепеше.
Но продължиха да тичат.
Стигнаха до мината, спуснаха се при взривения насип и излязоха от другата страна. Краката им се движеха като бутала. Сайкс залитна и усети, че Циплицки подпря с рамо раницата му, за да му помогне да извърви последните няколко крачки.
Колкото и невероятно да беше, успяха да надбягат нападателите, които трудно си проправяха път през гъстата джунгла. Един от тях, осъзнал, че набелязаните жертви им се измъкват, изскочи от храстите. Ривърс бе последен в колоната и задачата му беше да им пази гърба. Поглеждаше през рамо на всеки няколко секунди. Видя как мършавият африканец изскочи от джунглата и без да забавя крачка, изстреля кратък откос. Бунтовникът падна, сякаш го бяха дръпнали с въже.
— Който стигне последен, е педал — задъхано каза Бърни и преглътна сухо.
В следващия миг повърна и струйка жлъч потече по брадичката му и закапа по ризата му.
От джунглата зад тях изскочиха още бунтовници.
— Капитане! — извика Ривърс.
Без да спират да тичат, защото знаеха, че спрат ли, няма да могат да тръгнат, тримата командоси изстреляха унищожителна стена от автоматичен огън. Разстоянието беше твърде голямо, но един бунтовник падна, а другите се скриха.
Последният етап от бягството бе по лек наклон и тримата оставиха гравитацията да върши работата им и да ги тегли надолу. По лицето на Сайкс се стичаха сълзи. Плачеше за пръв път, откакто бе починала баба му, тогава беше дванадесетгодишен.
Джипът беше добре скрит край пътя. Пол не си направи труда да махне клоните, с които го бяха замаскирали. Отвори задната врата и се обърна, за да изхлузи раницата в багажника. Тениската му беше подгизнала от кръв на раменете, където ремъците се бяха впили в кожата му.
Въпреки болката, или може би тъкмо заради нея, Букър изчака Циплицки да свали раницата си след него. Ривърс скочи зад волана. Бърни хвърли раницата си, бутна Букър на задната седалка, качи се отпред и тресна вратата.
Пол запали и излезе на заден ход от джунглата. В същия миг трима бунтовници стигнаха до калния бряг, където бързата Сцила се вливаше в бавно течащата Чинко, и откриха огън веднага щом видяха джипа. Задното стъкло се пръсна и обсипа Циплицки и Сайкс с дребни парченца. Бърни измъкна една гумирана подложка и намести трите раници върху нея. През това време Букър стреляше през пръснатото стъкло.
Куршум улучи задната гума и я спука. Ривърс се бореше с волана. Не смееше да намали, макар да знаеше, че джантата ще се изкриви, ако не го направи.
— Какво е положението отзад?
— Един момент — отговори Циплицки.
— По дяволите! Нямаш момент.
Пред джипа изскочиха още трима африканци и препречиха пътя им към Киву.
Куршумите им пробиха дупки в предното стъкло, строшиха страничното огледало и спукаха радиатора. От капака се вдигнаха талази пара.
— Влизам! — извика Пол. Воланът се тресеше толкова силно, сякаш по него течеше електрически ток. — Дръжте се!
Рязко завъртя волана наляво, към широката река. Брегът беше на метър и половина над водата. Пол настъпи газта и двигателят реагира така, сякаш знаеше, че ще загине славно.
Джипът стигна до брега, полетя над водата и пльона в нея като хипопотам. Понесе се по бавното течение, въртеше се в невидимите водовъртежи. И започна да потъва.
— Как е отзад? — попита Пол. Водата бързо заливаше пода.
— Може да помогнеш, като изгребват водата — отвърна Бърни, докато се мъчеше да намести раниците. Сайкс му помагаше, доколкото можеше, макар гърбът да го болеше адски.
Ривърс се прехвърли отзад, за да им помогне с раниците. Водата вече беше само на два-три сантиметра под строшеното стъкло. Нахлуеше ли вътре, джипът щеше да потъне като камък.
— Има ли пирани в тая река? — попита Бърни, без да вдига глава.
— Те живеят в Южна Америка, тъпако. Обаче има крокодили, големи са като моторници.
Вълна заля задната част, багажникът се напълни за секунди и Бърни протегна ръце да отвори задната врата. Джипът потъна. На повърхността останаха само леки вълнички.
Бунтовниците на брега се развикаха радостно. Не бяха успели да вземат плячка, но бяха доволни, че чужденците са мъртви.
И изведнъж на тридесетина метра от мястото, където бе изчезнал джипът, водата неочаквано се разпени и от реката се показаха огромни челюсти, зейнала червена паст с остри като ками зъби. Африканците я засочиха и се отдръпнаха, когато останалата част на чудовището изскочи от дълбините. А после сякаш изплю тела. До пастта му изскочиха три глави. Първо един мъж, а после и втори скочиха върху гърба на страшилището. Вторият помогна на третия да се качи върху него, а първият направи нещо близо до широката му задница.