Выбрать главу

— Бързо — каза Бърни, докато измъкваше Букър от водата.

Идеята за триместната надувна лодка беше на Мърсър. Той бе казал, че след като ще са в близост до река, някои пътища може да са непроходими. Сайкс купи лодката от доставчик на екипировка във Вирджиния. Моделът му хареса, пък и носът беше като уста на акула. Плати доста, за да я закарат със самолета до Африка заедно с тях. Бяха я изблъскали от задната врата в мига, когато джипът започна стремглаво да се отправя към дъното на реката. Циплицки дръпна връвта на мо-тора и гумената лодка се напълни със сгъстен въздух.

Сайкс се претърколи над меките перила, а Пол се залови с извънбордовия двигател с мощност пет конски сили. Витлото се завъртя. Свръхнатоварената надувна лодка не изрева, но сравнително бързо набра скорост, Бунтовниците на брега ги гледаха как се скриват от поглед, без да са сигурни какво точно виждат.

— Надувайте, момчета! — весело извика Бърни. — Да стане на парчета…

Въпреки болката в кръста Букър не можа да не се усмихне.

Мина „Самарская“, Южна Русия

Слънцето вече разпръсваше завилата долината като снежно одеяло утринна мъгла. Над върховете на близките борове прелетяха няколко птици. Безоблачното небе изглеждаше безкрайно.

Людмила и руският учен, чието име Мърсър не знаеше, бяха намерили защитни облекла и уреди за засичане на радиация в падналия хеликоптер и с една ръчна дрезина, стояла години в депото на мината, тръгнаха да проверят дали някой варел не се е пробил при дерайлирането на влака.

Саша Фьодоров си почиваше, а пилотът Юрий сортираше оскъдните им запаси.

Мемориалната стела беше унищожена. Мърсър се беше умислил. Значи беше изпратил Букър и екипа му за зелен хайвер на едно от най-опасните места на света. Сайкс знаеше как да се грижи за себе си и Мърсър не се тревожеше много за него, но все пак мисълта за акцията го измъчваше. Още повече го безпокоеше задънената Улица, в която се бяха озовали.

Беше убеден, че на стелата е написано местонахождението на гробницата на Александър Велики, особено след като единият от военачалниците му бе издигнал паметника дълго след смъртта му. Археолозите го търсеха от векове, но без да има никаква следа, Мърсър не можеше да направи нищо.

Най-лошото беше, че Ахмед не бе излъгал, когато каза, че не знае къде е гробницата. Системата на защита на еничарите просто премахваше изкушението. Идеята беше гениална. Никой да не знае нищо.

— Какво се е случило с жената, в която се влюбил наставникът ви? — попита Кали.

— Опасявам се, че случаят прилича на Монтеки и Капулети — отговори Ибрахим и запали цигара. — Баща й не й позволил да се омъжи за турчин и я накарал да се върне у дома веднага щом научил за връзката им. Бил образован и начетен, но явно не чак толкова. Пък и момичето вече било обещано на друг, при това от благороднически произход.

— Колко тъжно.

— Времената са били различни, но съм сигурен, че ако се беше случило днес, резултатите вероятно щяха да са същите. Да се ожениш извън племето си е съвременна идея, която е пуснала корени само на Запад.

— Извън племето си?

— Да, поради липса на по-подходяща дума. Искам да кажа, че не е необичайно американка да се омъжи за французин или германец или бял мъж да се ожени за чернокожа. В Близкия изток обаче никога няма да видите шиит да се ожени за сунитка или туркиня да се омъжи за кюрд. Просто не се прави. А след 1980 година всеки шанс различните секти и етнически групи да се слеят намаля още повече.

— Защо точно след 1980 година?

— Защото тогава Ирак нападна Иран — отвърна професорът. — Конфликтът е непознат за повечето от вас, но в Близкия изток беше повратен момент. Иранците бяха абсолютно неподготвени за нападението и едва не претърпяха поражение още в началото. За да вдъхнови народа си, аятолах Хомейни се разрови в историята и възкреси разказа за битката при през 860 година, когато Хюсеин ибн Али, внук на пророка Мохамед, бил победен от халифа Язид от Омеядската династия. Датата все още е свещен ден за шиитските мюсюлмани. Хомейни цинично превърна сектантското посегателство към земята и петролните запаси в свещена война.

— Как? — попита Мърсър, привлечен от разговора въпреки мрачното си настроение.