— Хюсеин и армията му били избити до последния човек. Те станали първите мъченици на исляма. Хомейни каза на народа си, че сунитът Саддам Хюсеин е съвременното превъплъщение на Язид и че за да го победят, всеки иранец трябва да се пожертва, както е направил Хюсеин. Нещо повече, издаде указ, че на всеки, който се пожертва, му е гарантирано място в рая. Така с един ход той анулира написаното в Корана, че самоубийството е грях, и създаде първите атентатори самоубийци в Близкия изток. Докато се биеше срещу иракчаните, Хомейни изпрати обучени военни в Ливан по време на тяхната гражданска война и окупация от Израел, за да разпространят мълвата, че самоубийствените атентати не са грях, а славна саможертва пред Аллах. Не забравяйте, че това е изрично забранено от Корана. Той обаче успя да убеди отчаяния народ, че неговите думи отменят силата на Божиите слова към Мохамед. Разбира се, слухът за декрета му стигна до Западния бряг и ивицата Газа, където мюсюлманите отново се сражаваха срещу превъзхождаща ги сила. Ето как младите хора бяха убедени от един луд човек, че отнемането на собствения живот чрез взривяване на автобус или ресторант служи на Божия промисъл.
— И после единадесети септември — отбеляза Кали.
— И Мадрид, Лондон, Индонезия, Пакистан и Ирак.
Списъкът продължава. — Ахмед хвърли фаса си и го стъпка. — Шиитите и сунитите винаги са имали трудни взаимоотношения, но не всякога е било като днес. Сега е приемливо сунит с петнадесет килограма пластичен експлозив да влезе в шиитска джамия и да се взриви. Хомейни отприщи жестокостта на кървавата война, разделила исляма, само за да победи съседа си.
— Може ли да бъде спряна?
— Не и докато не се появи силно духовенство, което да анулира декларацията на Хомейни и отново да обяви самоубийството за грях. Никога няма да престана да подчертавам важното значение на действията му и какви поражения е нанесло на вярата ни. За жалост нахлуването на вашата страна в Ирак не помогна за решаването на въпроса. — Той вдигна ръка, когато видя, че в очите на Кали блесна гняв. — Не казвам, че Саддам Хюсеин не е тиранин или че трябваше да остане на власт. По време на нападението Франция и Русия искаха да сложат край на ембаргото и съм сигурен, че иракчаните щяха да получат атомните оръжия, които отчаяно желаят. Не, нахлуването беше необходима стъпка в по-големия мащаб на световните събития, но това не означава, че не разбуни гнездо на оси.
Мърсър изведнъж си спомни първите думи на Ахмед, когато бе дошъл при тях.
— Вие казахте, че по-вероятните мишени на Фейнс и плутония са Истанбул, Анкара или Баку. Защо?
— Слушали сте внимателно. Браво — каза професорът, сякаш сега хвалеше непослушния студент, когото по-рано е смъмрил. — Мислех, че сте под влияние на погрешната представа, че Ал Кайда финансира Поли Фейнс, че искат да замърсят някой американски град с плутония, за да накарат света да се страхува още повече. Случаят не е такъв. Няма тероризъм заради самия тероризъм. Всеки акт има определена цел.
— Като например да се изгонят САЩ от Ирак или Израел от Западния бряг — прекъсна го Кали.
— Не съвсем — отвърна Ахмед. — Това са официално обявените цели, но организаторите на самоубийствените атентати в крайна сметка искат власт. Горкият нещастник, който се взривява до полицейски контролно-пропускателен пункт, мисли, че се бори за освобождаването на народа си. Хората, дали му експлозивите, просто го използват като инструмент, за да осъществят политическите си амбиции. Желанието им е да контролират семейството на човека. Това е вярно за всичките случаи. Организаторите на атентатите в Лондон и Мадрид искат да изгонят Съединените щати и интересите на Запада от Ирак, въпреки че извършителите дори не бяха иракчани. Онези, които дърпат конците, искаха точно това. Желанието на взривилите се самоубийци е да отидат в рая. За съжаление вашите медии се фокусират върху редниците и обръщат малко внимание на генералите.
Мърсър видя грешка в логиката на Ахмед.
— Ако това е вярно, тогава кого иска да контролира Осама бен Ладен, след като той планира терористичните актове на единадесети септември?
— Да, планира ги — съгласи се професорът. — Но плати ли ги?
— Той има милиони. Разбира се, че ги е платил.
— Но как е забогатял?
— Мисля, че баща му е заможен предприемач или нещо подобно в Саудитска Арабия.
Ибрахим Ахмед не отговори. Чакаше, защото знаеше, че Мърсър ще направи връзката.
— Искате да кажете, че саудитите са платили за атаките? Няма доказателства, че са замесени, освен че повечето атентатори бяха саудитски граждани.
— Това не е ли достатъчно? — иронично попита Ибрахим.