По пътя за мината се зададе уазка, по-нов модел от онези, които Поли Фейнс бе докарал, за да обере стария склад. Зад волана седеше младият Деврин. Спря до тях, смъкна стъклото и бързо заговори на турски. Извади сателитен телефон. Ако се съдеше по пребледнялото му лице и едва сдържания гняв в гласа му, новината не беше добра.
— Какво има? — попита Мърсър. Стомахът му изведнъж се сви.
— Закъсняхме.
Новоросийск, Русия
Първоначално основан като колония на италианския град-държава Генуа през тринадесети век, по-късно Новоросийск бе станал крепост на Отоманската империя до превземането му от Русия през 1808 година. След разпадането на Съветския съюз, когато много пристанища в Черно море бяха предадени на Украйна и Грузия, градът се беше превърнал в най-големия руски износител на нефт. Всяка година го посещаваха над хиляда танкера, контейнеровози и товарни кораби. Половината износ на зърно на Русия минаваше през Новоросийск, както и една трета от петрола й. Ограден от трите страни от Кавказките планини, градът с население двеста и петдесет хиляди жители беше сгушен в северната част на дълбоководен залив със същото име.
Корабите с тегло над две хиляди тона трябваше да се обадят на началника на пристанището няколко дни преди да влязат в залива и беше задължително да ги преведе лоцман. Танкери с товароподемност триста хиляди редовно посещаваха петролния терминал в източната част на града и отправящият се към морето трафик се следеше строго. За сметка на това двадесет и пет метровият риболовен кораб, който влезе във вътрешното приетанище на разсъмване, премина необезпокояван от морските власти.
Само няколко чайки му обърнаха внимание, спуснаха се и закръжиха над палубата, привлечени от миризмата на риба, но не можаха да намерят храна.
Тримата мъже на борда бяха тренирали на откраднатия кораб, докато пътуваха от Албания през Босфора и през Черно море, където похитителите професионалисти бяха взели парите си и се бяха върнали в родината си. Най-възрастният беше двадесет и три годишен саудитски арабин — той ръководеше мисията. Тийнейджърът от Сирия Хасан се оправяше с техниката.
Нямаше да могат да преминат сами Босфора, да заобиколят Турция и да стигнат до пристанище Сейхан, както Ал-Салиби беше казал на Григорий Попов, за да го убеди да помогне за набавянето на плутония. Трудно преминаха дори тридесетте мили в залива на Новоросийск.
Тънките, почти женски ръце на Хасан изглеждаха твърде нежни върху грубото кормило: миглите му бяха дълги и извити. Двамата му другари стояха зад него в тясната кабина на щурвала. Единият държеше коран, а пръстите на другия премятаха броеницата, която му беше дал водачът на религиозното училище в Пакистан, където го бяха вербували за мисията.
Бяха им казали, че мъченичеството ще им осигури място в рая, където ги чакат прекрасни девици. Всички непрекъснато дразнеха Хасан, защото беше красив и приличаше на момиче. Обясниха им също, че ще нанесат голям удар върху кръстоносците, че имената им ще бъдат запомнени навеки и че целият мюсюлмански свят ще се обедини в братство на джихад срещу Америка.
Хасан не беше виждал американци, но го бяха научили да ги мрази с всепоглъщаща страст, която не разбираше. Учителите, приятелите му и имамите в джамиите твърдяха, че Съединените щати искат да унищожат исляма, че са предизвикали вълните цунами в Индонезия, убили са стотици хиляди негови братя и сестри, че разпространяват болести в мюсюлманските страни в Африка и че сами са взривили Световния търговски център като оправдание да нападнат арабския свят.
Хасан беше умно момче и се учеше добре, но въпреки това не бе поставял под съмнение разказите за САЩ, защото никой от приятелите му не го правеше, а той не искаше да му се подиграват. Всъщност често се хвалеха помежду си и се надпреварваха да измислят лъжи в опит да се перчат колко много мразят Америка. Повечето им истории бяха детински мръсотии — че американците правят секс с животни или ядат изпражненията си, но разпалваха фанатизма им и накрая Хасан доброволно предложи услугите си да помогне Съединените щати да престанат да обиждат Аллах. В известен смисъл тъкмо връстниците му го подтикнаха да стане камикадзе.
Докато навлизаха в пристанището, видяха огромните петролни танкери, закотвени на кея. Някои бяха дълги над триста метра и приличаха повече на стоманени острови, отколкото на плавателни съдове, кръстосващи океаните. До тях имаше пристан за контеинеровози с голям кран. Боядисаните в ярки цветове контейнери на кея отзад приличаха на части на детски конструктор, подредени в правилни редици. Дори в този ранен час работниците товареха контейнери на един от корабите от камиони, които чакаха на опашка на кея.