— Преувеличавате — каза Нанси.
— Не — отвърна той. — Всъщност тъкмо вие сте човекът, който най-добре би трябвало да познава цветовите нюанси, които дизайнерите използват в графичното оформление на игрите си. Вероятно си спомняте първите години на видеоигрите. Онова време, когато човек веднага можеше да различи игра на „Активижън“ от игра на „Имиджик“ и така нататък, именно поради цветовата гама, използвана от дизайнерите. По дяволите, човек дори можеше да различи игра на Дейвид Крейн от останалите игри в „Активижън“. Създателите в буквалния смисъл на думата оставят отпечатъците от пръстите си по целия екран.
— Познавам онова време много по-добре, отколкото можете да предположите, Мат. И ви заявявам, че „Demain“ изобщо не е такава фирма. Когато програмираме игри за Доминик, ние оставяме нашите лични гледища пред вратата. Нашата работа е да опаковаме в една игра колкото е възможно повече цветове и реалистични графики.
— Това не означава, че зад тази игра не стои „Demain“. Доминик едва ли би пуснал игра с расовоненавистническо съдържание, която да изглежда като обикновените му игри.
— Но аз съм виждала портфейлите на хората, които работят там — възрази Нанси. — Седя си тук и си мисля за графиката им. Никой от тях не работи по този начин.
— Какво ще кажете за някои външни дизайнери? — запита Худ.
— На някой етап все ще им се наложи да минат през системата — отвърна тя. — Тестване, реклама, разпространение — има цяла поредица етапи.
— Ами ако предположим, че целият процес се прави отвън?
Стол щракна пръсти.
— Онзи момък, Райнер, помощникът на Хаузен. Той спомена, че създавал програми за стереограми. Познава компютрите.
— Правилно — възкликна Худ. — Нанси, ако някой създава игра отвън, какъв би бил минималният брой хора, които ще видят дискетите в „Demain“?
— Първо на първо, нещо толкова опасно никога няма да пристигне на дискети — възрази тя.
— Защо не?
— Защото това е все едно да вземеш мегафон, за да съобщаваш с него тайни — каза тя. — Програма върху дискета на „Demain“ ще бъде доказателство в съда, че Доминик участва в разпространението на игри, възбуждащи расова ненавист.
— Ако не приемем, че я изтрият веднага след като бъде заредена — каза Стол.
— Но ще я запазят дотогава, докато са сигурни, че всичко е минало съгласно плана — каза Нанси. — Така се работи тук. Така или иначе, една външна програма като тази трябва да стигне до работна станция без дискетно устройство.
— И ние имаме такива, шефе — каза Стол. — Използват се за данни с особена важност, които не искаме да бъдат копирани от сървъра върху местна дискета.
Худ бе достигнал границата на техническите си познания, но схвана смисъла на казаното от Стол.
— Единствените хора с работни станции без дискетни устройства в „Demain“ са вицепрезидентите, които боравят с информация за новите игри или бизнесстратегиите.
— Дайте ми имената на някои от тия високопоставени клечки, които имат технически умения да работят с програми за игри — каза Стол.
— Целият процес ли? — запита Нанси. — Само двама от тях могат да го направят. Етиен Ескабо и Жан-Мишел Орн.
Стол въведе имената, изпрати ги в Оперативния център и помоли за изчерпателен доклад. Докато чакаха, Худ се замисли над нещо, което не му бе давало мира, откакто бе разговарял с Балон. Полковникът не бе проявил почти никакъв ентусиазъм за участието на Хаузен в операцията. Беше го нарекъл човек, който умира да е на първите страници на вестниците.
„Ами ако нещата са много по-зле от това?“ — запита се Худ. Той не искаше да мисли лошо за човек, който изглеждаше добър, но това беше част от професията му. Да пита непрестанно себе си: „Ами ако?“ И след разказа на Хаузен за баща му, военен пилот от Луфтвафе, той си бе задал въпроса: „Ами ако Хаузен и Доминик не са врагове?“ Разполагаше само с версията на Хаузен за случилото се в Париж преди двайсет години. Ами ако двамата действаха съвместно? Господи, Балон бе споменал, че бащата на Доминик натрупал цяло съкровище при изграждането на „Ербус“. Самолети. А Хаузен беше пилот.
Ами ако Райнер бе направил точно онова, което му е бил заповядал шефът? Карайки Хаузен да изглежда като жертва на игра, възбуждаща расова омраза, той вкарваше Балон, Оперативния център и германското правителство в една много смущаваща ситуация. Кой би атакувал Доминик пак, ако те не откриеха нищо?