— Карин! Имаме ранени! Рихтер има нужда от помощта ти, за да…
— Искам тези двамата — изръмжа тя. — Рихтер да се оправя с тоя хаос. Нали искаше да е водач. Нека води тогава.
— Ама той не може! — убеждаваше я Манфред. — Няма да го приемат.
— Тогава ти води.
— Знаеш, че те са готови да слязат и в ада, но само след теб.
Карин тръсна рамо, за да се освободи от ръката му, после се обърна и го погледна убийствено.
— В ада? Та те се разбягаха като хлебарки от един старец в инвалидна количка и от едно истерично момиче! Те ме опозориха. Срамота!
— Да забравим това — каза Манфред. — Това беше случайност.
— Искам отмъщение. Искам кръв.
— Не — замоли я Манфред. — Недей. Всичко свърши, отидоха си…
— Стига глупости! Ще ги стигна!
— Карин, изслушай ме! — извика Манфред. — Можеш да насочиш мъстта си по друг канал. Като помогнеш на Рихтер и ни поведеш към Хановер.
— Нямам право да водя никого, докато тези двамата са живи. Стоях до Рихтер и гледах как хората ми, собствените ми войници, треперят като страхливци. — Тя тръгна сред пушеците. Манфред се повлече след нея.
— Не можеш да догониш автомобил — започна той.
— Той кара без фарове по черен път — отвърна тя и затича. — Ще го пипна или ще го проследя. Няма да е трудно.
— Изобщо не мислиш — подвикна той. — Откъде си толкова сигурна, че не ти е направил засада?
— Не съм сигурна.
— А какво ще правя аз без теб?
— Присъедини се към Рихтер. Нали така искаш.
— Не искам — каза той. — Карин, нека поговорим… Тя затича по-бързо.
— Карин! — изрева той.
Тя не искаше да чува нищо повече. Не беше сигурна до каква степен последователите й я бяха подвели и до каква степен ги бе подвела тя. Всичко, което съзнаваше в момента, беше, че за да изкупи бездействието си в този позор, да се почувства отново чиста, трябваше да измие ръцете си с кръв.
И щеше да го направи. Така или иначе, днес или утре, в Германия или в Америка, щеше да го направи.
52
Четвъртък, 21:32
Тулуза, Франция
Балон пристъпи напред още преди самолетът да беше спрял. Подир него подтичваше мъж в официален костюм.
Худ се промъкна през люка. Нанси, Стол и Хаузен го последваха.
— Добър вечер — поздрави Худ и протегна ръка. — Аз съм Пол Худ.
Балон я разтърси и каза:
— Добър вечер. Аз съм полковник Балон. — Посочи с палец към мъжа в официалния костюм и продължи: — Това е мосю Маре от митницата. Той държи да ви кажа, че това не е международно летище и че вие сте тук единствено в услуга на мен и Групата за действия към Националната жандармерия.
— Вив ла Франс — промърмори Стол под носа си.
— Паспортите — обърна се мосю Маре към Балон.
— Той иска да види паспортите ви — каза Балон. — И после можем да потегляме.
— Ако съм си забравил паспорта, означава ли това, че трябва да се прибирам у дома? — попита Стол.
— Вие ли сте човекът с апаратурата? — Стол кимна.
— Тогава няма да си ходите. Ако се наложи, ще застрелям Маре, но вие идвате с нас.
Стол бръкна в джоба на якето си и измъкна паспорта. Другите също ги извадиха.
Маре изгледа всеки поотделно, сравнявайки лицата им с фотографиите в документите, после каза:
— Минавайте.
— Длъжен съм официално да ви заявя, че вие не сте навлезли във Франция. И че трябва да напуснете в рамките на двайсет и четири часа — заяви Балон.
— Ние не съществуваме, но ни има — обади се Стол. — Аристотел би дал мило за драго да види на живо такава ситуация.
— Защо Аристотел? — попита Нанси.
— Той е вярвал в абиогенезата — представата, че от мъртвата материя могат да се зародят живи същества. Франческо Реди го е опровергал през седемнадесети век. Сега пък ние опровергаваме Реди.
Худ наблюдаваше Маре. По лицето му можеше с увереност да заключи, че нещо не е наред. След миг Маре дръпна Балон встрани и му каза пешо. Балон се намръщи още повече.
— Какво има? — попита Худ.
— Господин Маре е много загрижен — каза Балон и хвърли поглед към Хаузен. — Държи тази изключително извънредна ситуация в никакъв случай да не получи огласка в пресата и медиите.
— Не го обвинявам — изрече студено Хаузен. — Кой би искал да бие барабан, че в къщата му живее Доминик?
— Никой — отвърна Балон. — Освен може би нацията, която ни даде Хитлер.
Инстинктът на Худ при всеки конфликт от този род го караше да действа като помирител. Сега обаче реши да не се намесва. И двамата мъже до този момент не се бяха сблъсквали и той усети, че би могъл да настрои и двамата срещу себе си с намесата си.
— Дойдох тук, за да помогна да спрем поредния Хитлер, а не да се караме заради истинския. Някой има ли желание да помага? — викна Нанси. После разблъска Балон, Маре и останалите и се устреми към сградата на летището.