Хаузен изгледа Худ, после Балон, и каза:
— Тя е права. Извинявам се и на двама ви.
Балон поведе групата към два микробуса, настани Стол, Нанси и Худ в първия, после се качи до водача. На задната седалка имаше още трима души. Никой не носеше оръжия. Те бяха във втория микробус, където беше и Хаузен.
— Използвах старите си заслуги, за да ви вкарам във Франция — каза Балон. — Имам и разрешение за обиск на „Demain“. Валидно е в продължение на едно денонощие до тази нощ в 12 и аз не искам да го похабяваме. От няколко дни наблюдаваме фабриката с видеокамери с дистанционно управление, с надеждата да зърнем нещо, което да оправдае нахлуването ни. До този момент обаче сме все още с празни ръце.
— Какво се надявате да открием? — запита Худ.
— В идеалния случай ли? Лица на известни терористи. Членове на ужасната му парамилитарна формация Новите якобинци, които не се колебаят да убиват старици или дори малки деца.
Полковникът подаде на Худ една папка, в която се намираха над дузина рисунки и размити фотографии.
— Тези са познатите ни якобинци — каза Балон. — Трябва да открия поне един от тях вътре, за да оправдая нахлуването си.
Худ показа папката на Стол.
— Можеш ли да видиш лице достатъчно ясно, за да се идентифицира безпогрешно? Стол прехвърли изображенията.
— Може би. Зависи с колко време ще разполагам, за да…
— Стига условия — каза раздразнено Балон. — Трябва да разпозная поне един от тия изроди във фабриката.
— Няма ли нещо в разрешението за обиск, което да ни позволи да проточим малко работата? — попита Худ.
— Не — отвърна гневно Балон. — Но аз няма да позволя да набедим някой невинен, че е терорист, само и само да оправдаем влизането си.
— Олеле — възкликна Стол. — Ха иди работи под тоя тормоз. — И върна папката на Балон.
— Именно това издига стена между истинския професионалист и аматьора — отряза Балон.
— Аз пък мисля, че истинският професионалист не би позволил на тия терористи да се укрият вътре — ядоса се Нанси. — Мисля си също така, че Доминик може да е крадец, дори убиец, и е готов да разпалва войни. Но той си върши работата докрай. Това прави ли го професионалист?
— Хора като Доминик не признават закона. Ние не можем да си позволим този лукс — отвърна хладно Балон.
— Дрън-дрън — избухна тя. — Аз живея в Париж. Повечето американци там се третират като последните отрепки, като почнеш от хазайките и свършиш с жандармите. Законите изобщо не ни бранят.
— Но вие се подчинявате на закона, нали? — запита Балон.
— Разбира се.
— Страната, която действа извън закона, са престъпниците. Но когато и двете страни започнат да действат извън закона, започва хаос.
Худ реши да се намеси в спора преди да е стигнал прекалено далеч.
— След колко време ще стигнем фабриката?
— След четвърт час. — Балон не откъсваше погледа си от Нанси, която се бе извърнала настрани. — Мадмоазел Босуърт, вашите аргументи са верни и аз съжалявам, че говорих грубо с мосю Стол. Но на карта е заложено страшно много. — Той ги изгледа поред. — Замислял ли се е някой от вас за рисковете при един успех?
— Не. — Худ се приведе напред. — Не сме. Какво имате предвид?
— Ако работим с хирургическа точност и смачкаме само Доминик, компанията и холдингите му ще оцелеят. Но ако и те рухнат, ще изгубят милиарди долари. Френската икономика и правителството ще бъдат сериозно дестабилизирани. А това ще създаде вакуум, подобен на този, който вече сме претърпели в миналото. — Той хвърли поглед към предния микробус. — Вакуум, в който германският национализъм исторически е процъфтявал. В който германските политици провокират кръвопролития. — Очите му се спряха върху Худ. — И тогава те се втренчват алчно към Австрия, Судетите, Елзас и Лотарингия. Мосю Худ, мосю Стол, мадмоазел Босуърт, ние балансираме върху въже. Балансиращият ни прът се казва внимание, а законът е спасителната мрежа под краката ни. С тяхна помощ ще се доберем до спасителния бряг.
Нанси се обърна и се загледа през прозореца. Худ знаеше, че тя няма да се извини. Но при нея фактът, че се бе отказала от спора, означаваше същото.
— Аз също вярвам в закона и вярвам в системите, които сме създали да го бранят. Ще ви помогнем да стъпим на спасителния бряг, полковник.
Балон му благодари с отривисто кимване — първият знак на благодарност, който бе показал, откакто бяха пристигнали.
53
Четвъртък, 21:33