Худ стоеше до Стол. От изражението на Хаузен можеше да прецени, че не всичко е наред. Иначе безстрастното му лице беше напрегнато, веждите свъсени в напрегнат размисъл. Реши обаче да не го разпитва. Ако имаше нещо да каже, германецът със сигурност щеше да го сподели.
Така че Худ стоеше и мълчаливо наблюдаваше с някаква смесица от страх и гордост как съдбата на света се решава от един потящ се млад мъж на клавиатурата пред компютъра.
59
Четвъртък, 1 7:05
Вашингтон, окръг Колумбия
Когато в компютъра на Еди Медина започна да постъпва информация от Мат Стол във Франция, младият мъж свали сакото си, седна и предаде на смяната си за вечерта, офицера по поддръжката Рандал Батъл, да извести незабавно генерал Роджърс.
Батъл го направи веднага щом се появи поздравът на Стол :-). После на екрана тръгна голям файл с името L’Operation Ecounter.
Роджърс каза на Батъл да изпрати материала на персоналния му компютър и също започна да следи диалога заедно с Даръл Маккъски и Марта Макол.
Първо се появи бележка от Стол.
„Еди: Не искам да изяждам времето с много думи. Булдозерът захапа файловете на «Demain». Основните файлове са били изтрити, но резервните копия не са. Ще ви подам цялото съдържание на този файл.“
След бележката се появиха фотографии на хора, послужили като модели за героите в играта. След тях се появиха сегменти, показващи как бели преследват чернокожи. Бели жени, изнасилващи чернокожа жена. Черен мъж, разкъсван от кучета. Последва бележка от Стол.
„Истинските игри се излюпват от някакво друго гнездо. Пунктът на произход добре скрит.“
Последваха различни ракурси на обесени чернокожи. Имаше и един етап премия, в който едно момче печелеше време, използвайки чернокожи момчета като мишени. Лицето на Марта се беше вкаменило. Устните на Маккъски се бяха превърнали в тясна бяла ивица.
„Ед — май задействах някаква алармена инсталация. Идват хора. Нашият френски съпровождач полковник Балон измъква патлака. Трябва да прекъсвам — бай.“
Изображенията продължаваха да постъпват още известно време, но Роджърс вече не гледаше към тях. Бе превключил на една друга компютърна линия и само след секунди получи връзка с „У–22 Оспри“.
60
Четвъртък, 23:07
Тулуза, Франция
— Стига с тая клавиатура!
Полковник Балон блъсна Мат Стол на пода и натисна един бутон на радиото си. Беше извадил пистолета си — единственото оръжие в групата им.
Клекнал на пода до останалите, Худ броеше хората, които притичваха и заемаха позиции покрай стената в коридора. Наброи седемнадесет души. С изключение на високите прозорци, до които не можеше да се стигне, за да се преодолеят, вратата беше единственият изход.
Хаузен лежеше с лице към пода между Худ и сгушения на кълбо Балон.
— Моите поздравления, полковник — каза той. — Доминик захапа въдицата.
Худ разбра, че е пропуснал някакъв етап от развитието на отношенията между двамата. Не че това имаше кой знае какво значение за момента. Балон определено също не му придаваше значение. Нащрек и хладнокръвен, той беше зает да наблюдава нахлулите.
С един бърз поглед Худ ги охарактеризира като сбирщина от кол и въже. Бяха облечени просто, някои дори с износени дрехи, сякаш не желаеха да изпъкват сред тълпата. Оръжията им бяха най-разнообразни. Не беше необходимо някой да му казва, че това са Новите якобинци.
— Предполагам, че тия момчета са част от доказателствата, които търсихте — обади се възбудено Стол.
— Levez! — изкрещя един от мъжете.
— Казва да станем — прошепна Балон. — Направим ли го, могат да ни застрелят.
— Няма ли да ни застрелят и без да се изправяме? — попита Нанси.
— Ще им се наложи да влязат в залата — обясни Балон.
— А не знаят колко от нас са въоръжени. Не искат да дават жертви. Не се бойте. Дадох сигнал на хората си. Идват към нас и заемат позиции.
— Докато стигнат, може вече да е късно — обади се Хаузен.
— Не и ако не си показваме носа — каза Балон. — Така ще ги задържим там, където са. Разработвали сме този вариант.
— А ние не — тросна се Нанси.
— Ако случайно попаднете под кръстосан огън — предупреди ги Балон — и хората ми не ви виждат, изкрещете Blanc — бяло. Така ще разберат, че има и невъоръжени хора.
— Ще дам на тези животни възможност да стрелят — каза Хаузен. — Нека видим от какво са направени. — И се изправи.
Няколко секунди не се случи нищо. После един от Новите якобинци викна:
— Allons dons!