— Много е тъмно, Майк.
— Добре, Боб — каза Роджърс. — Ще намерим решение на проблема.
Маккъски още чакаше на телефона с Интерпол, така че Роджърс сам извика Стивън Виан. Виан каза, че дори и с възможностите за светлинна интензификация при нощно търсене, на спътниците на НРО ще им е необходим поне половин час, за да открият точното местонахождение на Хърбърт. Роджърс посочи, че животът на двамата е поставен на карта. Виан отвърна, макар и не безстрастно, че въпреки това търсенето ще отнеме до половин час.
Генералът загледа картата. Наистина бяха загазили здравата. А и щом като Хърбърт вече чуваше нападателите, беше направо невероятно кола или дори хеликоптер да се добере до тях навреме.
Маккъски търсеше връзка с Розенлохер.
Роджърс мразеше да съобщава лоши вести на хората в акция. Но лошите вести бяха по-добри от никаквите, така че той пак хвана слушалката.
— Боб, опитват се да ви открият. Може би ще успеем да ви помогнем. Междувременно още търсим онзи полицейски служител. Проблемът е, че дори и да го открием, не е много вероятно да стигне до вас навреме.
— Знам — въздъхна Хърбърт. — Това шибано място е гъчкано с дървета и хълмове.
— Не е ли по-добре, ако се опитате да заобиколите врага във фланг?
— Не — отвърна Хърбърт. — Теренът е много неравен, но от другата страна е още по-зле. Буквално ще трябва да пълзим. — Той замълча за момент. — Генерале? Ако успееш поне да откриеш Розенлохер, има едно нещо, което можеш да опиташ.
Роджърс го изслуша. Това, което предлагаше шефът на разузнаването, беше изумително, страхотно и невъзможно за осъществяване. Но при липсата на всякакъв друг изход то придобиваше характер на бойна заповед.
63
Четвъртък, 23:28
Тулуза, Франция
Преди сградата да почне да се разтърсва, Доминик седеше в кожения си стол и спокойно наблюдаваше развоя на събитията в коридора и в компютърната зала по вътрешна телевизионна ситема.
Мислеше си колко тъпи са всички тия хора, осмелили се да се вмъкнат в системата му и да се озоват в капана. Би ги пуснал по живо, по здраво, ако не бяха минали всякаква мярка, вмъквайки се в секретните му файлове. Нанси Босуърт не притежаваше тази степен на умение, така че оставаше да го е направил мъжът. Доминик се надяваше този човек да оцелее, защото искаше да го наеме на работа.
Дори и когато френските командоси обградиха Новите якобинци в коридора, Доминик не се притесни. Бе изпратил съобщение на други хора да обградят пък тях. Беше направил необходимото петдесет от стоте му Нови якобинци да бъдат във фабриката тази нощ. Нищо не биваше да попречи на разпращането на игрите му.
Доминик не даваше пет пари за нищо до момента, в който цялата сграда се разтресе. Но тогава високото му чело се навъси, а тъмните му очи замигаха, прогонвайки отражението на телевизионните екрани. С помощта на пулта за управление, вграден в най-горното чекмедже на писалището му, той превключи към външния обзор на фабриката. Черно-белият екран откъм крайречната страна беше като измит от силна бяла светлина. Доминик намали контраста и проследи как самолетът се приземява. Двигателите му бяха заели вертикално положение, така че да може да кацне като хеликоптер. Но нямаше къде да кацне. Докато ръмжеше, зависнал на три-четири метра над земята, люкът се отвори, спуснаха се две въжени стълби и на земята започнаха да скачат войници. Войници на НАТО.
Доминик сви устни. Каква работа имаше тук НАТО? Но в същия миг разбра отговора. Това беше новосформирана мисия, предназначена за залавянето му.
Веднага позвъни на Ален Буле. Бившият шеф на парижката полиция чакаше в подземната тренировъчна зала с допълнителните подкрепления от Нови якобинци.
— Ален, наблюдаваш ли мониторите?
— Да, мосю.
— Изглежда, НАТО си няма друга работа освен да напада страните си членки. Погрижи се веднага да се махнат и ме извести на борда на „Болднис“.
— Слушам.
После Доминик се обади на директора на операциите си.
— Етиен, докъде стигнаха нещата с разпращането?
— Приключихме с „Концлагера“, а „Тълпата“ ще тръгне към полунощ.
— Трябва да ускорите темпото.
— Но графикът…
— По-бързо — отряза го Доминик, изключи и набра пилота на своя хеликоптер. — Андре? Идвам. Приготви „Болднис“.
— Веднага.
Доминик се изправи и погледна колекцията си от гилотини. Бяха придобили призрачен оттенък под блясъка на телевизионните екрани. Чу изстрели, после още.