— Искам да кажа, че тези хора са зли и ти не трябва да им хващаш вяра на приказките. Имам книги и видеозаписи на хора като Уинстън Чърчил и Фредерик Дъглас, и Махатма Ганди…
— Смешно име!
— Може да ти звучи малко странно, но неговите идеи наистина са чудесни. Всички тези мъже са казали изумителни неща и някой път ще ти донеса нещо от книгите им. Можем да ги прочетем заедно.
— Окей — кимна Били.
Роджърс се изправи и махна с палец към принтера. Изведнъж дългокосият Супермен започна да му изглежда съвсем порядъчно момче.
— Междувременно съм ти донесъл няколко комикса — каза Роджърс. — Днес Ватман и Супермен, следващият път е ред на Ганди.
— Благодаря — каза Били, хвърли крадешком поглед към майка си, която кимна, и се втурна към купчината списания.
— Можеш да ги четеш след училище — каза му Мелиса, докато той радостно ги прехвърляше.
— Точно така — каза Роджърс. — А ако приключиш бързо със събирането на чантата си, ще те хвърля до училище. Можем да спрем в закусвалнята да хапнем по нещо и може би ще направим по една видеоигра, и ти ще си първият човек, пътувал на предната седалка до мен в чисто новия ми „Блейзър“.
— Видеоигра ли? — запита се Били. — В закусвалнята имат „Blazing Combattle“.
— Страхотно — засмя се Роджърс.
Били му отдаде чест, благодари му отново за комиксите и побягна.
Мелиса изчака момчето да пробяга стъпалата до втория етаж и нежно положи ръка върху китката на Роджърс.
— Страшно съм ти задължена — каза тя и го целуна по бузата.
Целувката го свари съвсем неподготвен и той пламна целият. Извърна поглед и Мелиса пусна ръката му. Той понечи да тръгне подир Били.
— Майк — повика го Мелиса. Той спря и се обърна.
— Всичко е наред — каза тя. — Аз също те чувствам много близък. Всичко това, което преживяхме… просто ни сближи страшно много.
Руменината по врата му се засили. Прииска му са да каже колко ги обича всички, включително и Чарли, но не можа. Не беше сигурен какви чувства изпитва точно в този момент.
— Благодаря ти — каза той.
Били изтрополи обратно по стълбите и генералът го последва като сламка, уловена от вихрушка.
— И никакви сладки неща, генерале! — извика подире им Мелиса. — И да не го оставяш да пощръклее на електронните игри!
14
Четвъртък, 8:02
Вашингтон, окръг Колумбия
Сенатор Барбара Фокс и двамата й помощници пристигнаха във военновъздушната база „Андрюс“ с мерцедеса. Старшият помощник Нийл Липс седеше отзад, до нея. Младшият помощник Боби Уинтър беше на волана, а на седалката до него лежеше куфарчето.
Били подранили за срещата си в осем и половина — поне така ги информира учтиво пазачът преди да пропусне колата.
— Напротив — изрече белокосата сенаторка през прозореца, докато минаваха покрай него. — Закъснели сме някъде с двайсет и пет милиона долара.
Триото се насочи към едно невзрачно двуетажно здание, което се издигаше близо до резервната писта на военноморските сили в базата „Андрюс“. По време на студената война сградата с цвят на слонова кост бе представлявала етапен пункт за екипажите на самолетите. В случай на ядрена атака тяхната работа щеше да бъде евакуацията на най-важните правителствени служители от Вашингтон.
А сега, след една козметична операция на стойност сто милиона долара, сградата бе станала щаб на Оперативния център, седалище на Националния център за справяне с кризисни ситуации (НЦСКС). Седемдесет и осемте щатни служители, които работеха тук, бяха тактици, логистици, войници, дипломати, аналитици в разузнавателната дейност, компютърни специалисти, психолози, експерти по разпознаването, специалисти по околната среда, адвокати и лица за връзки с медиите. НЦСКС използваше и общ персонал по поддръжката съвместно с министерството на отбраната и ЦРУ и управляваше тактическия ударен отряд „Страйкър“.
Колегите на сенаторката Фокс бяха с добра памет и не забравяха да й напомнят, че тя е един от авторите на схемата с НЦСКС. Имаше време, когато тя подкрепяше усилията на Центъра. Първоначално Оперативният център беше създаден да взаимодейства с и да служи като спомагателно звено към Централното разузнавателно управление, Националната агенция за сигурност, Белия дом, Държавния департамент, Министерството на отбраната, военното разузнаване и канцеларията на Националния център по разпознаване и анализ на заплахите. След като обаче бяха успели да се справят с една ситуация с взети заложници във Филаделфия, която им бе сервирал един доста неопитен агент на ФБР, и след като бяха разкрили и обезвредили опит за саботаж срещу космическата совалка, Оперативният център си бе извоювал равна позиция с останалите агенции, и дори нещо повече. Това, което беше замислено като служба за филтруване на информация с параметри специални оръжия и тактика, сега вече имаше като единствена задача да наблюдава и/или да предприема действия по целия свят.