Хаузен стисна още по-силно слушалката.
— Само се опитай да й причиниш нещо лошо и аз ще те намеря, където и да си, и ще те унищожа.
— О, какви груби думи от един фин политик! Срамота — присмя му се гласът. — Но това му е хубавото на родителството, нали така? Когато детето е заплашено, нищо друго няма значение. Нито богатството, нито здравето.
— Ако имаш някаква вражда, тя е с мен.
— Знам, Хаузи. Обаче истината е там, че отдавна се мъча да стоя настрани от малки момиченца. Само главоболия създават. Нали разбираш?
Хаузен се беше втренчил в покрития с теракота под, но пред очите му беше младият Жерар Дюпре. Гневен, мятащ мълнии, ненавиждащ целия свят. Той обаче не можеше да изпадне в гняв. Дори и в случай на отправена недвусмислена заплаха към дъщеря му.
— Значи планираш да ме осъдиш — каза Хаузен, стараейки се да се овладее. — Имай предвид обаче, че колкото и дълбоко да се сгромолясам, ти ще паднеш още по-надолу.
— О, не споделям мнението ти — отвърна французинът.
— Разбираш ли, за разлика от теб, аз съм поставил между себе си и дейностите си множество ешелони от готови да умрат за мен служители. На практика съм си изградил империя от същества, които споделят всичките ми чувства. Дори наех един, който ми помогна да проследя живота и дейността на Рихард Хаузен. Него вече го няма, но той ме снабди с огромно количество информация за теб.
— И въпреки всичко има закони — възрази Хаузен. — Съществуват много начини да се докаже съучастничеството на даден човек в престъпление.
— Има си хас да не го знаеш — отвърна бившият му състудент. — Но така или иначе, за онзи случай в Париж вече има давност. Законът не може да ме докосне, теб също. Помисли си обаче какво би сполетяло имиджа ти, когато хората разберат какво се е криело зад него. Когато вестниците гръмнат.
Хаузен мълчеше.
— Искам само да знаеш, че възнамерявам да те съсипя — продължи събеседникът му. — Искам да го знаеш, цялото ти съзнание да бъде обсебено само от тази мисъл. Да живееш в страх.
— Не — каза Хаузен. — Ще намеря начин да се справя с теб.
— Възможно е — съгласи се гласът. — Но дори и в този случай не трябва да забравяме възхитителната тринадесетгодишна балерина. Защото макар вече да съм се отказал да се занимавам с деца на тази възраст, в групата ми има момчета, които…
Хаузен натисна бутона за изключване, пъхна телефона в джоба си и се обърна. С усилие успя да се усмихне и запита най-близкия работник къде е тоалетната. После махна на Ланг да отведе гостите долу, без да го чака. Трябваше да се измъкне, за да обмисли какво да прави.
Влезе в тоалетната и рухна над мивката. Напълни шепите си с вода и потопи в тях лицето си.
Жерар Дюпре.
Име, което се бе надявал никога вече да не чуе, лице, което никога да не види.
Но той се бе върнал заедно с най-мрачната нощ от живота му, с ужаса и вината, от които бе бягал години наред.
И Хаузен заплака, все така притиснал длани към очите си. Заплака от страх… и срам.
16
Четвъртък, 8:16
Вашингтон, окръг Колумбия
След като остави Били в училището и си даде почивка от няколко минути да смъкне притока на адреналин от видеоигрите, Роджърс използва телефона в автомобила си, за да се обади на Даръл Маккъски. Връзката на Оперативния център с ФБР вече бе тръгнал за работа и Роджърс го улови на телефона в колата му. Генералът нямаше никак да се изненада, ако колите им се разминеха, докато те двамата си говореха по телефона. Започваше все повече да вярва, че модерната технология не представлява нищо друго, освен тарикатски начин да продаваш на хората две тенекиени кутии и жица за хиляди долари. Разбира се, тези тенекиени кутии бяха оборудвани със скрамблери, които размесваха високи и ниски гласови тонове в единия край и после ги възстановяваха на другия. Ако случайно някой се включеше в разговора, щеше да чува само безсмислени писукания.
— Добро утро, Даръл — поздрави Роджърс.
— Добро утро, генерале — отвърна Маккъски. И тази сутрин беше в обичайното си кисело настроение. — Не ме питайте как завърши снощи волейболът. Скъсаха ни задниците.
— Няма да питам — обеща Роджърс. — Слушай, имам нещо, дето трябва да го провериш. Една група на име АСБ — Асоциация само за бели. Да си чувал за нея?
— Чувал съм. Само не ми казвай, че си го чул на Балтик Авеню. Това трябваше да е дълбока тайна.