— Не знаех — отвърна Роджърс.
Балтик Авеню беше текущият код на ФБР за действие, предприето срещу противник на територията на Съединените щати. Кодовете се меняха всяка събота и Роджърс винаги чакаше с нетърпение утрото на понеделник, когато Маккъски му съобщаваше новите пароли.
— Балтик Авеню занимава ли се с Асоциацията? — запита Роджърс.
— Не — отвърна Маккъски. — Във всеки случай не директно.
Роджърс беше достатъчно схватлив и не го разпитва за повече подробности. Макар и линията да беше защитена, това беше ефективно само срещу случайни подслушвачи. Разговорите можеха да бъдат следени и дескрамблирани, а някои от белите расистки групи разполагаха с най-съвършено оборудване.
— Кажи ми все пак какво ти е известно за тази Асоциация — каза Роджърс.
— Те са от голямото добрутро — отвърна Маккъски. — Разполагат с по два паравоенни тренировъчни лагера в югоизточните, югозападните и северозападните щати. Предлагат обучения от рода на как да си излееш сам куршуми до следучилищни занимания за деца. Издават едно лъскаво списание, което разполага с новинарски бюра и офиси за реклама и продажби в Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго; също така спонсорират един много нашумял роксъстав „Белите мъжаги“.
— Те също са в ефира — каза Роджърс.
— Знам — отвърна Маккъски. — Откога се ровиш из мрежата?
— Изобщо не съм се ровил — каза Роджърс. — Но хлапето на Чарли Скуайърс умира да го прави. Напипал някаква игра с расистко съдържание, където линчуват чернокожи.
— Голяма гадост.
— И аз изпитах същото чувство — каза Роджърс. — Кажи ми на теб какво ти е известно.
— Странно, че именно ти ме питаш — отвърна Маккъски. — Съвсем скоро разговарях с един германец, приятел от Службата по защита на конституцията в Дюселдорф. Много са разтревожени за Дните на хаоса, когато всичките им неонацисти се събират — тия, дето се крият, излизат на открито, а тия, дето са на открито, се покриват, ако разбираш мисълта ми.
— Не съм много сигурен.
— След като неонацизмът е забранен от закона, признатите за хитлеристи не могат да посещават публични събирания. Те се срещат в хамбари, гори или стари фабрики. Онези, които се държат просто като политически активисти, дори и да подкрепят доктрини, подобни на нацизма, могат да се събират на обществени места.
— Ясно — каза Роджърс. — Но защо признатите хитлеристи не са под наблюдение?
— Са — отвърна Маккъски. — Обаче само когато правителството успее да ги открие. Но дори и когато бъдат открити, някои от тях, като онзи Рихтер например, който е излежавал присъда в затвора, се отнасят до съда, подават жалби за нарушени граждански права и властите са принудени да ги оставят на мира. Общественото мнение срещу бръснатите глави е много силно, но властите чувстват, че такива хлъзгави и добре облечени гадове като Рихтер не трябва да се закачат.
Правителството не може да си позволи риска да отчуждава прекалено много гласоподаватели.
— Това е едно на ръка. Другото е, че така ще накара неонацистите да изглеждат като мъченици. Някои от мераклиите за нов Хитлер имат дар слово и обаяние и са способни да разплачат и немите, и глухите. Умеят да си играят с чувствата на тълпата.
Чутото до този момент никак не се хареса на Роджърс. Тази история с медиите, които играеха по свирката на престъпниците, беше негов стар страх. Ли Харви Осуалд може и да беше последният убиец, оспорвал виновността си по телевизията и в края на краищата получил присъдата на общественото мнение, макар че дори и онзи съд не посмя да го оправдае. Имаше нещо в провисналото лице на обвиняемия и безмилостното изражение на прокурора, нещо, което караше публиката да съчувства на заподозрения.
— Та какво стана с твоя германски приятел? — запита Роджърс.
— Службата за защита на конституцията е разтревожена, защото освен пред Дните на хаоса те са изправени и пред един нов феномен, наречен „Туле“. Това е система от около стотина пощенски кутии и табла за обяви, посредством които неонацистките групи комуникират и образуват съюзи. Практически е невъзможно да се проследи кореспонденцията до източника й, така че властите са безсилни.
— И какво е това Туле? — запита Роджърс.
— Това е място. Легендарната северна люлка на европейската цивилизация. — Маккъски се изсмя. — Когато бях хлапе, умирах за фентъзи, а това беше любимото място на героите.
— Мъжественост и европейска чистота — въздъхна Роджърс. — Символ, на който никой не може да се противопостави.
— Никога не ми е минавало през ум, че толкова приказно място може да бъде използвано в нещо толкова мръсно.
— Доколкото разбирам, именно от тази „Туле“ се правят набезите към Америка?