Сега чакаха пред клуба и когато вратата най-сетне се отвори, Анри потупа Ив по рамото.
Гигантски мъж прекрачи прага към улицата и Анри моментално заби пистолета си корема му и му каза да влиза обратно.
— Nein — отвърна той.
Или беше верен до смърт на господаря си, или носеше бронирана жилетка. Анри не си направи труда да повтаря заповедта си, а просто го спъна и го блъсна вътре. Гигантът се строполи със стон върху бара и Анри долепи дулото на пистолета си до челото му. Ив също извади пистолета си и изчезна в мрака.
— Рихтер — каза Анри. — Ou est il?
Мъжът му каза да върви по дяволите. Анри не знаеше немски, но го разбра от интонацията.
Французинът плъзна дулото до лявото око на гиганта и каза:
— Le dernier temps. За последен път питам. Рихтер! Tout de suite!
От мрака се обади нечий глас на френски:
— Никой не може да влезе в клуба ми и да дава заповеди. Пуснете Евалд.
От мрака изплува сумрачна фигура и седна на един стол.
— Казах да пуснете човека ми — повтори Рихтер. — Веднага.
Ив го приближи от дясната му страна. Рихтер дори и не го погледна. Анри не помръдна.
— Хер Рихтер — започна Анри, — моят компаньон ще набере един номер на телефона и ще ви подаде слушалката.
— Не и докато държите служителя ми под дулото на пистолета — изрече твърдо Рихтер.
Ив се приближи плътно до Рихтер и застана зад него. Германецът дори не помръдна. Анри загледа Рихтер в мрака. Имаше две възможности. Едната беше да пусне този Евалд. Това щеше да окуражи Рихтер и да усложни следващия етап на работата. Другата беше да застреля телохранителя. Това можеше да стресне Рихтер, но също така можеше да доведе и полицията. А дори и този подход не гарантираше, че Рихтер ще изпълни онова, което искат от него.
Инструкциите на мосю Доминик бяха да докарат Рихтер на телефона и да направят и другото, което им беше наредил. Не бяха дошли тук да демонстрират мускули.
Така че Анри пусна телохранителя. Евалд се надигна с негодувание, хвърли му гневен поглед и се приближи закрилнически към Рихтер.
— Всичко е наред, Евалд — каза германецът. — Тези хора няма да ме докоснат. Дошли са, за да ме накарат да се свържа с Доминик, доколкото разбирам.
— Господине — проговори едрият мъж, — няма да си тръгна, докато са тук.
— Наистина, Евалд, аз съм в безопасност. Тези хора може и да са французи, но не са глупави. А сега тръгвай. Съпругата ти те чака и не искам да я карам да се тревожи.
След още един остър поглед към Ив Евалд се обърна и тръгна. Грубо изблъска Анри, докато минаваше покрай него.
Вратата хлопна. Анри кимна към телефона на бара и каза на партьора си:
— Давай.
Ив набра номера и подаде телефона на Рихтер.
Германецът седеше с ръце в скута. Не се помръдна.
— Включи го на високоговорител — озъби се Анри.
Ив натисна бутона на говорителя и сложи слушалката върху апарата. Телефонът прозвъня поне дузина пъти преди от другата страна да вдигнат.
— Феликс? — запита гласът.
— Да, Доминик — отвърна Рихтер. — Чувам те.
— Как си?
— Благодаря, добре — каза германецът и изгледа Анри, който си палеше новата цигара от старата. — Освен ако не броим присъствието на двете ти горили. Защо ме оскърбяваш с груба сила? Да не би да мислиш, че нямаше да вдигна слушалката?
— Ни най-малко — отвърна благо Доминик. — Не това е причината, поради която ги пратих. Ще ти го кажа направо, Феликс: те са при теб да затворят клуба ти.
Анри можеше да се закълне, че чу как гръбнакът на Рихтер изпука.
— Да затворят клуба ми? — повтори Рихтер. — Загдето дадох урок на агнеца ти мосю Орн?
— Не — отвърна Доминик. — Негова е била грешката, че е дошъл сам при теб. Намерението ми е да ти покажа неразумността да отклониш предложението ми.
— Като ми демонстрираш мускули подобно на някоя безмозъчна горила — каза Рихтер. — Мислех те за по-разумен.
— Това, хер Рихтер, си е твой проблем. За разлика от теб, аз нямам претенции. Аз вярвам в ефикасността на поддържането на влияние посредством всички средства, с които разполагам. Като стана дума за това, не си прави труда да звъниш на хората си. Може да откриеш, че са предпочели да се присъединят към конкуренцията.
— Хората ми няма да направят такова нещо — отвърна Рихтер. — Никой не може да ги принуди.
Анри забеляза промяна в гласа на Рихтер. Той вече не звучеше спокойно. Усети погледа на германеца, докато оставяше угарката си върху книгата за регистрация на гостите.
— Така е — съгласи се Доминик. — Те няма да се подчинят на грубата сила и ще продължат да те следват. Но ти ще правиш това, което аз ти наредя.