— Представете си само как ще изглежда, след като прекараме изображението през компютър — каза Стол. — След като загладим грубите ръбове и изясним детайлите.
— Лабораторията ни разработи тази технология, за да разбираме какви газове и течности има в бомбите — каза Худ. — За да можем да ги неутрализираме, без да се приближаваме прекалено близо до тях. Проблемът обаче беше, че трябваше да имаме и приемник от другата страна на обекта, за да анализираме Т-лъчите при излизането им от него. После нашият развойно-изследователски отдел проумя как да ги анализира в самия източник. И именно това свойство на прибора ни даде възможност да го използваме като средство за наблюдение.
— Какъв е действителният радиус на действие? — запита Ланг.
— До луната — засмя се Стол. — Поне дотам сме пробвали. Надзърнахме в капсулата за прилуняване на Аполо 11. Оказа се, че Армстронг и Олдрин били големи чистници. На теория би трябвало да работи дотам, докъдето стига лазерният лъч.
— Господи! — възкликна Ланг.
— Приборът ще бъде един от жизненоважните компоненти на регионалния оперативен център — каза Худ. — Но ние имаме нужда да го направим още по-компактен, като едновременно с това го модернизираме да работи с по-голяма разрешителна способност, така че оперативните работници да могат да го използват в реална обстановка. Освен това трябва да го усъвършенстваме така, че да може да филтрира страничните изображения — например на гредите в стените.
— И точно тук могат да ни свършат работа вашите по-дребни чипове — добави Стол. — За да може нашето момче да застане до чуждото посолство и да прочете пощата вътре.
— Напомня на технологичен обмен — продължи Худ. — Вие получавате това, което е вътре в тази кутия… ние пък имаме в замяна вашия чип.
— Изумително — каза Ланг. — Има ли нещо, през което приборът да не е способен да види?
— Металът все още е голям проблем — призна Стол, — но работим върху него.
— Изумително — повтори Ланг, без да откъсва поглед от фотографията.
— А знаете ли кое му е най-хубавото нещо? — каза Стол. — Че докато изглаждаме проблемите си, можем да изкараме доста пари като продаваме портфейли с покрития от фолио.
20
Четвъртък, 8:47
Вашингтон, окръг Колумбия
— Ама вие сте били наистина много гаден тип.
Майк Роджърс спря до вратата. Колкото и да ненавиждаше този факт, истината беше, че хората не можеха да реагират един на друг човешки. Марта беше съвсем равностоен противник. Но един бял мъж, който влизаше в единоборство с чернокожа жена, направо си просеше боя.
— Съжалявам много, че съм наранил чувствата ви — каза Роджърс. — И ако искате да знаете мнението ми, съжалявам много и загдето ядосах така сенатор Фокс.
— Честно казано, пет пари не давам за мнението ви. Вие използвахте факта за смъртта на дъщеря й, за да я стъписате, и после я нарекохте враг. И след това имате куража да ми кажете, че съжалявате?
— Точно така — отвърна той. — Само че това не е кураж, Марта, това е съжаление. Съжалявам много, че се случи така.
— Наистина ли? Я ми кажете, бихте ли извъртели същия номер на Джак Чан или Джед Лий или на който и да било друг от сенаторите мъже, с които си имаме работа? Бихте ли подходили толкова безмилостно?
Тонът й накара Роджърс да де почувства сякаш изправен пред съд. Страшно му се прииска да я прати по дяволите, но се сдържа.
— Вероятно не.
— Вие сте дяволски прав, че „вероятно не“ бихте си го позволили — присмя му се Марта. — Нали сте мъже.
— Не заради това — отвърна той. — Бих се отнесъл по съвсем различен начин със сенаторите Чан и Лий, защото те просто не биха се опитвали да ме удрят под кръста.
— О, значи вие смятате, че това е лично? Че сенатор Фокс иска да ни ореже бюджета, защото ви мрази ли?
— И това — каза Роджърс. — Не поради пола ми или лично мен самия, но защото аз вярвам, че ние като единствената останала свръхсила носим отговорността да се намесваме навсякъде където е необходимо. А Оперативният център е жизненоважно, съдбоносно звено в тази ни мисия. Марта, наистина ли мислите, че си правех само реклама?
— Да — отвърна тя. — Така смятам. Точно така звучеше.
— Не беше така — възрази той. — Правех реклама на всички нас. На теб, на мен, на Пол, Лиз и Ан, на духа на Чарли Скуайърс. Защитавах Оперативния център и ударната ни група. Колко пари, колко човешки живота би ни струвала една нова корейска война? Или една нова надпревара във въоръжаването с един нов Съветски съюз? Това, което сме постигнали тук, е спестило на нацията милиарди долари.
— Тогава защо не й говорихте така, както говорите на мен?