В дъното на улицата имаше маса за регистрация. Тълпата, която чакаше пред масата, набъбваше с всяка секунда, но никой не се блъскаше, никой не се оплакваше; нищо не нарушаваше общата атмосфера на другарство. Хърбърт намали скоростта и започна да наблюдава как организаторите събират пари, раздават програмите за вечерта и продават червено-черни стикери за броните на автомобилите и значки.
И всичко беше изпипано законно и безупречно. Точно там беше проблемът, разбира се. За разлика от бръснатите глави, на които се гледаше като на низши в йерархията неонацисти, тези мъже и жени бяха достатъчно умни да се придържат към закона. А когато се съберяха достатъчно много, за да излъчат кандидати и да гласуват, щяха да променят закона. Точно както бяха постъпили през март 1933 година, когато законът бе дал на Хитлер диктаторска власт над цялата нация.
Един от домакините, висок млад мъж с пясъчноруса коса, стоеше вдървено зад масата, стискайки ръката на всеки новопристигнал.
Зад Хърбърт започваха да се трупат коли. Той освободи ръчната спирачка, натисна с длан педала на газта и колата се втурна по улицата. Той беше ядосан: ядосан на тези чудовища с болни съзнания, наследници на война и геноцид, и ядосан на системата, която им даваше правото да съществуват.
Зави по една от улиците, спря и натисна един бутон до радиото. Лявата задна врата се отвори и устройството, което държеше количката, се плъзна и я остави плавно на тротоара. Хърбърт се пресегна назад и я придърпа. Реши да си поговори с хората от компанията, за да доставят такива коли в Щатите. Те наистина биха направили живота на братята му по съдба по-лесен.
Плъзна се в креслото и натисна един бутон на вратата на колата да си прибере обратно устройството. После затръшна вратата и затъркаля количката по улицата към Бирената зала.
22
Четвъртък, 15:28
Тулуза, Франция
Доминик подушваше победата. Тя беше само на една ръка разстояние.
Чувстваше я още по-силно, особено след като нюйоркският му адвокат му беше телефонирал, за да му каже, че нюйоркското полицейско управление и ФБР са захапали примамката. Бяха арестували екипа „Чиста нация“, който Доминик бе подготвял за тази цел в продължение на много месеци. Гърни и хората му щяха да понесат ареста и процеса като истински нацисти: гордо и без страх. И в същото време щяха да изпратят ФБР до запасите от оръжие и литература и щяха да предадат човека, изнасилил лесбийките в Чикаго. А ФБР със сигурност нямаше да пропусне шанса да пошуми с успеха си.
Успеха си. Доминик иронично се усмихна. Да целиш мюре. Лов, който щеше да им отнеме време и персонал и най-важното, щеше да отведе най-добрите им служители на закона в погрешна посока.
Бе се оказало много лесно да преметнат ФБР. Бяха внедрили свой човек в редиците им. Винаги постъпваха така. Той беше приет заедно с други членове. Но тъй като агентът на ФБР, Джон Уули, още не беше навършил и тридесет години и нямаше предварителен стаж в организацията, двама членове на „Чиста нация“ бяха заминали в Калифорния да „навестят“ майката, на която той пишеше. Макар че от ФБР й бяха наели къща и я бяха осигурили с легенда, всеки ден тя провеждаше по два или три телефонни разговора от автомати в местния универсален магазин. Скрита видеокамера, насочена към телефонните автомати, разкри, че разговорите се провеждат с бюрото на ФБР във Финикс. Лидерът на „Чиста нация“ Рик Майърс подозираше, че самата мисис Уули по всяка вероятност е ветеран от ФБР. Представителите на „Чиста нация“ позволиха на Уули да остане в групата, за да могат да захранват властите с фалшива информация.
През това време Доминик бе търсил американски неонацисти, които да изпълнят предназначената за страната част от плана му. Жан-Мишел бе открил „Чиста нация“, а присъствието на Уули пасваше идеално на плановете на Доминик.
Мисис Уули и „синът“ й щяха да си получат заслуженото. Само след няколко седмици, когато Съединените щати потънеха в хаос, „семейство“ Уули щеше да стане първата жертва. Проклетата дъртачка щеше да бъде изнасилена и ослепена във взетата под наем къща, а предателят щеше да бъде кастриран и оставен жив за назидание на другите мераклии за герои.