Той хвърли поглед наляво. На средата на улицата стоеше полицай и регулираше движението. Дали бе чул тия кретени, или просто правеше всичко възможно, за да не се забърква с тях?
Неонацистите не помръдваха. Хърбърт докара количката на сантиметри от обувките и скъпите им маркови маратонки и спря. При опасности винаги бе използвал личния подход. Ако човек има достатъчно търпение, винаги може да се постигне компромис.
— Ако обичате — произнесе Хърбърт. Един мъжете го стрелна с поглед.
— Тази улица е затворена. Това е частно увеселение. — Хърбърт долови алкохолния му дъх. Нямаше да успее да се разбере с него. Погледна друг мъж.
— Видях други хора да минават оттук. Бихте ли се дръпнали, ако обичате?
Първият мъж се обади отново.
— Прав сте. Обаче минават. А вие се возите.
Хърбърт с усилие потисна желанието да прегази крака му. Направеше ли го, това означаваше да бъде удавен в ураган от бира и юмруци.
— Не търся скандали — произнесе Хърбърт. — Просто съм жаден и искам да си купя нещо за пиене.
Няколко души се изсмяха. Някакъв мъж с бирена халба се изправи пред него, протегна халбата си точно над главата му и попита:
— Значи си жаден, а? Що не си пийнеш от моята бира?
— Благодаря — отвърна Хърбърт, — пия само безалкохолна бира.
— Тогава не си мъж!
— Смели думи — забеляза Хърбърт и сам се удиви колко спокоен е гласът му. Този момък беше нещастник. Освен това току-що беше проумял, че няма да постигне кой знае какво, ако изсипе бирата си върху Хърбърт. Нали вече бе казал, че той не е мъж. Така че това би го унижило. От друга страна обаче, този мъж бе обзет от алкохолна смелост и просто можеше да стовари халбата върху главата му. Нали и гестаповците бяха считали евреите за непълноценни хора, но това не им бе пречило да ги спират по улиците и да им скубят брадите с клещи.
След миг размисъл мъжът поднесе халбата към устата си, отпи глътка и я задържа за момент, сякаш преценявайки дали да не я изплюе върху главата му. После преглътна и изръмжа:
— Казахме ти, че това е частно увеселение. А ти не си поканен.
Това беше достатъчно за Хърбърт. Той бе дошъл тук да огледа, да събере информация, да си свърши работата. Но тези хора го бяха възнаградили с „неочакваното“ — най-характерната черта от операциите с човешко участие. Сега бе изправен пред избор. Можеше да си тръгне, без да си свърши работата, и щеше да загуби самоуважението си. Или можеше да остане и най-вероятно да бъде пребит. Но можеше — можеше — да убеди някои от тия боклуци, че силите, които им се бяха противопоставили навремето, още са живи и жизнени.
Така че реши да остане.
Погледна право в очите на мъжа и каза спокойно:
— Знаете ли, ако вие ме бяхте поканили, нямаше да уважа поканата. Обичам да общувам с водачите, а не с последователите им.
Германецът се беше опрял на количката с едната си ръка, в другата държеше халбата. Вгледан в синьо-сивите му очи, Хърбърт видя как високомерието му изтича като въздух от пробит балон, разбра какво ще последва и пъхна дясната си ръка под страничната облегалка.
Единственото оръжие в ръцете на германеца беше бирата му. С презрителен поглед той обърна халбата и бавно я изля в скута на Хърбърт.
Хърбърт изтърпя оскърблението. Беше важно да покаже, че може. Но щом неонацистът приключи и се изправи да приеме оскъдните аплодисменти, Хърбърт рязко издърпа рязаната дръжка от лопатка и с мигновен замах я заби в слабините му. Германецът изпищя, прегъна се на две и залитна към другарите си.
Тълпата изрева и се юрна напред. Хърбърт беше ставал свидетел на подобно нещо, пред американско посолство. Не беше много приятна гледка за окото. Сякаш цялата цивилизация се свиваше до някакъв микрокосмос, а човешките същества се връщаха във времето на хищниците, бранещи територията си. Бясно затъркаля количката назад. Искаше да опре гръб до някоя стена и да защити фланговете си, за да може да отрази атаката.
Изведнъж усети, че някой спира количката и чу заповеднически глас:
— Aufenhalt.
Хърбърт изви глава.
Бе мършавият полицай от улицата. Стоеше зад количката, уловил ръкохватките й, и дишаше тежко. Кафявите му очи бяха строги.
Хора от тълпата се развикаха. Полицаят им отговори. От тона им и от няколкото думи, които улови, Хърбърт разбра, че разказват на полицая какво е направил и му казват да си гледа работата. А той им отговаряше, че точно това му било работа. Да поддържа реда.
Освиркаха го.
След кратката размяна на любезности офицерът се обърна към Хърбърт на английски.
— Имате ли автомобил?
— Да — отвърна Хърбърт.