— Къде е паркиран?
Хърбърт му обясни.
Полицаят понечи да избута количката настрани, но Хърбърт постави ръце върху колелата, за да му попречи, и попита:
— Защо настоявате да си ходя? Аз съм страната с нарушените права.
— Защото работата ми е да поддържам реда — каза полицаят, — а това е единственият начин да го постигна. Силите ни са доста рехави, пръснати сме по такива празненства и в Бон, и в Берлин. Съжалявам, mein herr, но нямам време да защитавам правата на единичен човек. Ще ви отведа до автомобила ви, така че веднага да напуснете тази част на града.
— Но те ме нападнаха — възрази Хърбърт. Усети, че дръжката все още е в ръката му, и я пъхна под облегалката преди полицаят да му я отнеме. — Какво ще стане, ако поискам да повдигна обвинения срещу тях пред съда?
— Ще загубите — отвърна полицаят и завъртя Хърбърт така, че да е с гръб към тълпата. — Ще кажат, че мъжът ви е предлагал помощ, за да ви въведе в Бирената зала, а вие сте го ударили…
— Да, правилно…
— Ще заявят, че сте го принудили да ви залее с бирата си. В най-лошия случай ще кажат, че са искали да ви накарат да я платите.
— И вие ще им повярвате на дрънканиците?
— Няма никакво значение какво ще повярвам — отвърна полицаят. — Когато се обърнах, видях един ударен човек, а вие държахте прът. Това е, което видях, и това щях да впиша в доклада си.
— Разбирам — каза Хърбърт. — Вие сте видели един мъж на средна възраст в инвалидна количка, изправен срещу двеста здрави млади нацисти, и сте заключили, че аз съм лошият.
— От законна гледна точка това е точно така.
Хърбърт разбра думите му. Беше ги чувал достатъчно и в Щатите по отношение на други криминални престъпници, друга човешка измет, и въпреки това никога не бе преставал да се удивлява. И двамата знаеха, че тези отрепки лъжат, и въпреки всичко групата им щеше да се отърве, без да си плати. И тъй като никой от охранителните органи или правителството не желаеше да поставя собствената си сигурност в опасност, онези щяха все така да се измъкват.
Имаше поне една малка утеха. Той също щеше да се измъкне, без да си плати. А фактът, че бе халосал здравата онова говедо, почти компенсираше бирената баня.
От тълпата се отдели човек и ги последва. Беше един от помощниците на Карин Доринг и беше инструктиран да следи за всеки, които може да наблюдава празненството.
Той проследи как полицаят помогна на Хърбърт да се качи в колата, как постави количката отзад и как остана, докато Хърбърт отпътува.
Младежът извади телефон от вътрешния джоб на блейзъра си, обади се някъде и съобщи номера на колата и марката й. После се върна в Бирената зала.
След няколко секунди един микробус потегли след Боб Хърбърт.
27
Четвъртък, 16:00
Хамбург, Германия
— Какъв е проблемът? — попита Худ. Ланг изглеждаше пребледнял, а Стол бясно блъскаше клавишите.
— Става нещо действително безкрайно мръсно — произнесе Стол. — Ще ти покажа само след секунда… тъкмо пускам една диагностична програма, опитвам се да разбера как се е вмъкнало.
— Къде да се е вмъкнало? — попита Хаузен. — И какво е?
— Сега ще видите — каза Стол. — Не съм много сигурен, че искам да се опитам да го опиша.
Худ започваше да се чувства малко като Алиса в Огледалния свят. Всеки път, когато се огледаше, хората и събитията ставаха все по-странни и странни.
— Проверявах капацитета на кеш-паметта ви и открих един файл, който е бил приет в един и дванайсет днес.
— В един и дванайсет ли? Но тогава ние обядвахме.
— Точно.
— Но тук нямаше никого, хер Стол, освен ако не броим Райнер.
— Знам — отвърна Стол. — Между другото, него вече го няма.
— Как така? — изненадано попита Хаузен.
— Духна — каза Стол и посочи към приемната. — Още щом седнах на стола, той си взе сака и италианското яке и изчезна. Но едно нещо поне е сигурно. Райнер ви е оставил малко любовно писъмце, което ей сега ще ви покажа. Първо обаче искам да видите това.
Чевръстите пръсти на Стол набраха командите и екранът от син се превърна в черен. Бели ивици го разрязаха хоризонтално, свиха се до парчета бодлив тел, после отново се промениха, оформяйки думите КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ЛАГЕР. Накрая думите се превърнаха в червени, разливайки се в кръв, която запълни целия екран.
Последваха въвеждащи изображения. Първо се появи порталът на Аушвиц с надписа „Arbeit macht frei“.
— Работата прави човека свободен — преведе Ланг.
Последва поредица детайлни човешки фигури, оживени от компютъра. Тълпи мъже, жени и деца, преминаващи през портала. Мъже в раирани лагерни униформи, изправени с лице към стената, докато стражи ги шибаха с бичове. Мъже остригвани до голо. Годежен пръстен, протяган на член на есесовската команда „Мъртвешка глава“ в замяна на обувки. Прожектори, пронизващи здрача на ранното утро, докато един есесовец ревеше: „Arbeitskommandos austreten!“