Хърбърт имаше само един момент да реагира. Блъсна мигновено ръчката за спирачката, мерцедесът закова на място и микробусът се вряза с трясък в задницата му. Багажникът му се нагърчи като хармоника. Хубавото обаче беше, че стрелецът беше подхвърлен напред, провисна до кръста от предния прозорец, а оръжието излетя от ръцете му и падна на шосето. Шофьорът беше клюмнал на волана.
За миг настъпи тишина.
Хърбърт не беше сигурен дали е успял да обезвреди напълно терористите и автомобила им, и натисна педала на газта, за да се измъкне. Колата обаче не помръдна. Той усещаше как гумите стържат асфалта, но усети също така и зацепените смачкани брони на двата автомобила.
За миг остана неподвижен, осъзнавайки за пръв път колко бясно препуска сърцето му. Зачуди се дали може да се измъкне с количката от автомобила.
Изведнъж микробусът оживя. Хърбърт усети рязкото разтърсване и погледна в огледалото. Нов шофьор бе заел мястото на предишния и бе включил на задна скорост. Бясно превключваше на предна и задна, а микробусът жестоко се блъскаше в мерцедеса.
„Опитва се да се откачи“ — помисли Хърбърт. И наистина, след няколко секунди микробусът се отдалечи на заден ход, после ускори, зави и изчезна.
Офицерът от разузнаването седеше неподвижен, сграбчил кормилото, и се опитваше да реши какво да прави по-нататък. В далечината дочу воя на сирената, прогонила неонацистите. Хората започнаха да се стичат до прозореца му.
— Danke — каза той. — Благодаря. Всичко е наред. Gesund. Здрав съм.
Здрав ли? Замисли се за полицаите, които щяха да го разпитват. Германската полиция не се славеше с особена дружелюбност. В най-добрия случай щяха да се отнесат към него по нормален начин. А в най-лошия…
В най-лошия случай в полицейския участък щеше да има симпатизанти на неонацистите. В най-лошия случай щяха да го пъхнат в ареста. В най-лошия случай някой щеше да се вмъкне в килията му посред нощ с нож или парче стоманена тел.
— Майната му — изруга той, бързо превключи скоростите, вдигна телефона и подкара подир микробуса.
32
Четвъртък, 11:00
Вашингтон, окръг Колумбия
Прякорът й беше „Кракен“, по името на легендарното морско чудовище с множество пипала. Тя беше създадена от Мат Стол когато беше нает като един от първите служители на Оперативния център.
„Кракен“ представляваше могъща компютърна система, свързана с множество бази данни по целия свят. Източниците и информацията варираха от фотобиблиотеки до картотеките на ФБР с отпечатъци от пръсти, от книгите в библиотеката на Конгреса до вестникарските морги във всеки главен град в Съединените щати, от цените на стоките до разписанията на самолети и влакове, от телефонни указатели по целия свят до военната и полицейска мощ и управления в повечето градове в Щатите и чужбина.
Но Стол и неговият малък екип бяха създали система, която не само имаше достъп до данни, но и ги анализираше. Една програма за изясняване на самоличности, написана от Стол, позволяваше на изследователите да заграждат нос или око или уста върху лице на даден терорист, след което да го открият навсякъде, където се намира — в международните полицейски картотеки или вестникарски архиви. Местностите можеха да бъдат сравнявани по същия начин чрез осветяване контура на планина, хоризонт или бряг. В Архива работеха на две смени денонощно двама оператори, които можеха да извършват над тридесет операции едновременно.
На системата й бяха нужни не повече от двадесет минути, за да открие фотографията на заместник-министъра на външните работи Хаузен. Тя беше направена от фотограф на „Ройтер“ и публикувана в един берлински вестник преди пет месеца, когато Хаузен бе пристигнал да изнесе реч на една вечеря с оцелели от Холокоста.
Ландшафтът зад Хаузен се оказа малко по-труден за идентифициране, но програмистите си знаеха работата. Вместо да молят за проверка по целия свят, Дирдри Донахю и Нат Менделсон започнаха с Германия, после се прехвърлиха на Австрия, Полша и Франция. След четиридесет и седем минути компютърът откри мястото. То се намираше в южната част на Франция. Дирдри откри описание на пейзажа, написа изчерпателно резюме и го добави към картотеката.
Еди изпрати по факса информацията на Мат. После дългите и могъщи пипала на „Кракен“ замряха и огромното чудовище пак се върна към наблюдение от потайното си леговище.
33
Четвъртък, 17:02
Хамбург, Германия
Пол Худ беше засипан от спомени. Ярки, крещящи спомени за погребани, но незабравени неща, които той и Нанси Джо бяха правили и си бяха казвали преди близо двадесет години.