Прониза го внезапна и изненадваща мисъл. Може би сега вече можеше да спре да обвинява Шарън, че не е Нанси. Зачуди се дали някаква дълбока, изпълнена със съжаление част от него не желае това? За капак на всичко изпитваше угризения, загдето бе зарязал бедния Хаузен там, с оголена душа. Изоставил го бе без никаква помощ, него, човека, когото току-що бе обременил с признанията си.
Худ непременно щеше да се извини, а Хаузен, тъй като беше джентълмен, щеше вероятно да приеме извинението му. Освен това Худ също бе оголил собствената си душа, а в такива случаи мъжете се разбират.
Хаузен, Стол и Ланг стояха пред компютъра. Худ се усмихна извиняващо се на Хаузен и попита Стол:
— Откри ли нещо?
Стол върна на екрана началото на играта и каза:
— Както току-що казвах на господата Хаузен и Ланг, тази игра е била инсталирана с команда за задействане след определен период от помощника на заместник-министъра на външните работи…
— Който, по всичко личи, е изчезнал — вметна Ланг. — Опитахме се да се свържем с него у дома му и в спортния му клуб, но няма никакъв отговор.
— А електронната поща в дома му не приема съобщения — каза Стол. — Така че той определено се е покрил. Така или иначе, фотографията на хер Хаузен е от момент при произнасянето на речта пред оцелели от Холокоста, докато този ландшафт е оттук.
Стол набра рециклираща команда, екранът потъмня и след секунда върху него се появи фотоизображението, заредено от „Кракен“.
Худ се приведе напред и прочете заглавието под фотографията.
— Езерото в Монтобан, Льо Вю Понт. Франция или Канада?
— Южна Франция — каза Стол. — Когато пристигнахте, тъкмо се канех да отворя доклада на Дирдри за мястото. — Той извика файла и го отвори. — Така, тук пише: „Национален път, дрън-дрън, отива на север и северозапад по река Гарона до езерото в Монтобан, население 51 000 души. Градчето се състои от такива и такива…“ — той прескочи демографското описание, докато прелистваше екрана — и… аха, ето къде е. „Сградата представлява твърдина, издигната през 1144 година и исторически се свързва с регионализма в южната част на страната. Като крепост, тя е помогнала да бъдат отразени атаките на католиците през Религиозните войни и е останала символ на съпротивата за местните жители.“
— Има ли информация за това кой я притежава? — запита Худ.
— Сега ще проверя — каза Стол, набра думата „собственик“ и даде командата за търсене на думата. Екранът прескочи няколко параграфа и едно име се освети. — „Продадена миналата година за производство на софтуер, с клаузи, задължаващи собственика да не прави никакви промени в…“ Аха, ето — каза той. — „Частна френска компания «Demain», инкорпорирана в Тулуза през май 1979 година.“
— Задръж — каза Худ. — Кажи на Дирдри или Нат да ми извлекат още информация за тази компания. Бързо.
Стол кимна, изчисти екрана и позвъни на „Пазителите на Кракен“, както ги наричаше. Изпрати по електронната поща запитване за повече информация относно „Demain“, после се облегна на стола, скръсти ръце и зачака.
Отдихът му не продължи много. Дирдри изпрати кратка статия от юнския брой за 1980 година на списание „Видеогейминг Илъстрейтид“.
„ИГРИ НА УТРЕШНИЯ ДЕН“
Ставаше дума за игри, разработвани с нов революционен чип. Останалото беше предимно реклама.
Худ за момент се замисли.
Нанси открадва плановете за нова интегрална схема и ги продава на компания, която може би е тази „Demain“. Жерар, който е расист, натрупва баснословни печалби от производството на видеоигри. След това влага пари в игри с расово и ненавистническо съдържание.
Но защо? Хоби? Едва ли. Дребни дози ненавист като тази биха били прекалено малки и незадоволителни за човека, описан от Рихард Хаузен.
Момчето на Чарли Скуайърс попада на такава игра. Би ли могъл Доминик да използва Интернет, за да ги разпраща по целия свят?
Отново отговорът бе „да“. Но защо да прави това? За пари? Нали според Хаузен Доминик притежаваше огромни богатства.
Определено имаше някакъв много по-крупен замисъл. Игрите с расово ненавистническо съдържание се появяват в Интернет. Лични заплахи, отправени срещу Хаузен. Дали са били предварително синхронизирани, за да съвпаднат с Дните на хаоса?
Всичко това можеше да го отведе някъде съвсем настрани. Прекалено много късчета информация липсваха, а имаше само един човек, способен — но дали би желал — да му ги даде.
— Хер Хаузен — каза Худ, — бихте ли имали нещо против да ми заемете шофьора си за малко?