Пронизан от мисълта каква ужасна грешка е допуснал и как е подвел мосю Доминик, французинът за момент забрави страха си.
— Хер Рихтер — заговори спокойно Жан-Мишел, — мосю Доминик има свои собствени планове. Големи планове, по-добре финансирани и с по-далечен прицел от вашите. Ако той успее да хвърли Съединените щати в хаос — а той може и ще го постигне, — той със сигурност ще ви победи.
— Очаквам го да направи опит — каза Рихтер. — Но не ще получи Германия от мен. Какво ще използва? Пари? Вярно, някои германци могат да бъдат купени, но не всички. Ние не сме французи. Сила? Ако ме нападне, ще ме превърне в герой. Ако ме убие, ще трябва после да се справя с Карин Доринг, която ще се добере до него, където и да се скрие, уверявам ви. Спомняте ли си колко ефикасно алжирците парализираха Париж през 1995 година, като взривиха няколко станции в метрото и заплашваха да вдигнат във въздуха и Айфеловата кула? Ако Доминик тръгне срещу нас, „Национален огън“ ще се обърне срещу Франция. Организацията на Доминик е голяма, много лесна цел. Нашите операции са по-малки и по-бързи. Той може да разруши някой офис днес или пък някое заведение утре, а аз просто ще го възстановя. Но всеки път ще си късам все по-голяма порция от слонския му задник.
Лимузината летеше на юг. Свечеряваше се. Светът отвън отразяваше все по-мрачните мисли в главата на Жан-Мишел.
Рихтер си пое дъх и каза почти шепнешком.
— Само след няколко години тази страна ще бъде моя. Аз ще я възстановя, точно както Хитлер издигна Райха върху развалините на Ваймарската република. Иронията е в това, мосю Орн, че вие бяхте архитектът. Вие ми посочихте врага, за когото аз дори и не бях подозирал.
— Хер Рихтер, вие не трябва да гледате на мосю Доминик като на враг. Той все още може да ви бъде от голяма помощ.
Рихтер само изсумтя презрително.
— Вие сте един съвършен дипломат, мосю Орн. Един човек ми съсипва компанията. А след това вие не само ми казвате, но и наистина вярвате, че той е мой съюзник. Не — продължи Рихтер. — Аз считам, че е честно от моя страна да ви заявя, че моите цели са различни от тези на Доминик.
— Грешите, хер Рихтер — възрази Жан-Мишел, набрал кураж от решението си да не разочарова мосю Доминик. — Вие бленувате да възстановите германската гордост. Мосю Доминик подкрепя тази цел. Една по-силна Германия ще усили цяла Европа. Враговете не са тук, но в Азия и оттатък Атлантика. Този съюз означава страшно много за него. Знаете за любовта му към историята, за възстановяването на старите връзки…
— Стига — вдигна Рихтер ръка. — Днес следобед видях какво означава нашият съюз. Това означава той да дава командите, аз да изпълнявам.
— Само защото неговият план е по-добър и по-мащабен!
— По-добър и по-мащабен! — изрева побесняло Рихтер.
— Докато седях в офиса си и треперех от гняв, и телефонирах на поддръжниците ни, и се опитвах да възкреся достойнството си, аз се запитах: „Ако Доминик не е поддръжник на каузата ми, за какъвто се опитва да се представя, тогава какъв е той?“ И веднага проумях, че е един най-обикновен пчелар. Той ни отглежда тук в Германия, Америка и Британия, за да жужим в коридорите на властта, да жилим, да разсейваме, да дезориентираме. Защо? За да бъде принуден гръбнакът на всяка нация, нейната промишленост, да инвестира капиталите и бъдещето си в единствената стабилна страна на запад: Франция. — Рихтер се поуспокои, но очите му си оставаха бесни. — Доминик желае да създаде една промишлена олигархия със себе си на върха й.
— Мосю Доминик действително желае да разшири промишлената си мощ, да. Но той не го желае заради себе си или даже заради Франция. Той го желае заради Европа — произнесе Жан-Мишел.
Рихтер само изсумтя и изрече презрително.
— Lass mich in Ruhe.
Отпусна се на седалката с пистолетите до себе си. После се пресегна към барчето между седалките, отпи от една бутилка минерална вода и притвори очи.
„Да го оставим на мира?“ — помисли си Жан-Мишел. Това беше истинска лудост. Рихтер беше луд. В колата имаше два трупа, светът всеки миг можеше да рухне и после да бъде подреждан отново, а този луд искаше да бъде авторът на новата карта на света.
— Хер Рихтер — проговори умолително Жан-Мишел, — настоявам да сътрудничите на мосю Доминик. Той може и ще ви помогне, обещавам ви.
— Мосю Орн, пет пари не давам повече за приказките ви — произнесе германецът, без да отваря очите си. — Денят беше дълъг и изпълнен с много сътресения, а има още два часа, докато стигнем мястото, за което сме се запътили. Някои от селските пътища са в доста лошо състояние. Може би имате нужда да си отдъхнете. Изглеждате ми малко преуморен.