— Сетих се — каза Роджърс. — Японците окупират Науру през Втората световна война и поробват местните жители. Известно време преди това е владение на германците.
— Трябва да приема думите ви на доверие — каза Маккъски.
— А какво е това с името на Доминик? — запита Роджърс. — Защо го е променил от Дюпре? Да не би да е изпитвал срам от фамилното си име?
— Лиз работеше с мен и се зачуди за същото — каза Маккъски. — Но за това нямаме никакви доказателства. Той е бил отгледан като ревностен римокатолик и това е причината, поради която Лиз счита, че може да е взел името от свети Доминик. Досието от ФБР твърди, че той дава много пари за доминиканските благотворителни организации и на едно училище, носещо името на най-известния доминиканец, свети Тома Аквински. Според Лиз, след като Дюпре е един от така наречените Domini canes, кучетата на Бога, това може да отговаря на чувството му за пламенна вяра.
— Доколкото си спомням — каза Роджърс, — Доминик се слави и с репутацията да е нещо от рода на инквизитор. Някои историци гледат на него като на мозъка зад безмилостното клане на албигойците от Лангедок.
— Това пак е извън стихията ми — каза Маккъски. — Но след като го споменахте, може да се открие интересна връзка. — Той погледна в третото досие, с надпис „Човеконенавистнически групи“. — Чували ли сте нещо за якобинците?
Роджърс кимна.
— Те са били братство на френски доминиканци от тринадесети век. Понеже са се били устроили на Рю Сен Жак, оттам дошло името им. През френската революция антимонархистите, които се срещнали в един предишен якобински конвент, били наречени якобинци. Те били един жесток, много радикален фактор по време на революцията. Робеспиер, Дантон и Марат са били якобинци.
Маккъски свъси чело.
— Не знам защо си правя труда да ви разказвам нещо, свързано с историята. Добре. А в днешни дни да сте чували за Новите якобинци?
— Може да ти прозвучи самохвално, но съм чувал — каза Роджърс. — Всъщност точно днес. Алберто спомена нещо за някакъв полковник от френската Национална жандармерия, който ги преследвал.
— Това трябва да е полковник Балон — каза Маккъски. — Той е от стара коза яре, а те са любимата му кауза. От седемнадесет години Новите якобинци преследват чужденци във Франция, най-вече алжирци и марокански имигранти. Те са пълната противоположност на славните хрътки, които поемат отговорност за всяко отвличане. Нанасят удара светкавично и безмилостно и после изчезват.
— Седемнадесет години — произнесе замислено Роджърс. — Точно когато Доминик си е сменил името. Знаеш ли, има вероятност Жерар Доминик да е замесен в това и дори е възможно да е глава на група френски терористи. И след като ние го знаем, значи това е известно и на французите.
— Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще ни каже Балон. Казаха ми, че сега бил на някаква акция и не бил в настроение да се обажда по телефона. Пък и Доминик сигурно е недостъпен като всеки милиардер.
— Е, това не означава, че е недосегаем. Ако не е възможно да бъде атакуван фронтално, може да му се направи обход. Какво ще кажеш за парите, които Доминик изпраща чрез Науру? Това може да се окаже лостът, чрез който да се доберем до него. Може да е просто един клон от някакво огромно дърво.
— Без съмнение — каза Маккъски. — Човек като Доминик може да използва стотици, ако не и хиляди банки, за да финансира групи като тази по целия свят.
— Добре, но защо? — запита Роджърс. — Той е създал организация, която се простира по целия свят, и не може да няма някакво уязвимо място. Дали не е жаден за власт? Не ми изглежда такъв. Той е френски патриот. Тогава защо трябва да го е грижа какво става в Англия или Южна Африка, или където и да било другаде? Защо е решил да се простира навсякъде?
— Защото освен всичко друго той е и международен бизнесмен — каза Маккъски. — Едно от първите неща, които се губят при конфронтациите на терористите, е доверието в системата. Ако се случи отвличане на самолет, ние губим вяра в сигурността на летищата. И за известно време потокът от пътуващите по въздуха намалява. Ако е взривен някъде тунел, хората избират друг път или си остават у дома.
— Но инфраструктурата се възстановява.
— Това е било вярно досега — посочи Маккъски. — Но какво би се получило, ако едновременно бъде разклатена вярата в няколко системи? Или една и съща система бъде атакувана непрекъснато? Вижте Италия. Червените бригади отвлякоха министър-председателя Алдо Моро и в продължение на месеци разтърсваха Италия. Ами 1991 година, когато албанските бежанци наводниха Италия поради политическия хаос в страната си? Терористите отново нанесоха удар на Италия. Бяха изминали цели тринадесет години и въпреки това международната бизнес-общественост започна отново да се дърпа назад. За тях Италия отново бе несигурно място. Изчезна всякаква вяра в правителството. Чуждестранните инвестиции мигом паднаха почти до нула. Какво би станало, ако тероризмът бе продължил да напредва или да се разраства? Финансовите загуби щяха да придобият необратими размери. Вижте какво стана с Холивуд.