Зачуди се дали ще чуе изстрела преди куршумът да прониже черепа му. Мъжът бе застанал достатъчно близо до него.
— Auf Wiedersehen — изрече германецът.
39
Четвъртък, 18:26
Тулуза, Франция
Рю Сент Ром е една от изпълнените с магазини улици в старата част на Тулуза, само на няколко минути път с кола от популярния Плас Дю Капитол и река Гарона. Средновековните сгради бяха потъмнели или наклонени от годините. Подовете бяха набъбнали от влагата край реката. Но сградите не рухваха. Те сякаш казваха на нахаканите, нови, съвсем не на място реклами на часовници „Сейко“ или мотопеди, удивителните навремето телевизионни антени и все още новите сателитни чинии: „Не. Няма да ви предадем улицата.“ И така, следили в продължения на столетия безредици и страсти, ставали неми свидетели на безброй човешки съдби, фасадите все още надзъртаха над преплетения хаос от тесни улички и забързани тълпи.
От една стая на третия етаж на едно от тези стари здания полковник Бернар Балон от Националната жандармерия наблюдаваше на живо картините от фабрика „Demain“, предавани на четири малки телевизионни монитора.
Хората му бяха поместили скрити камери на четирите ъгъла на древната сграда в древното градче Монтобан, на трийсет километра оттук, и камерите запечатваха на видеолента всеки камион и работник, който влизаше и излизаше. Единственото нещо, което искаха да видят, беше някой познат член на Новите якобинци. Ако мернеха някой от терористите, Балон с елитния си тактически отряд щеше да нахлуе във фабриката само след двадесет минути. Колите бяха паркирани наблизо, хората седяха покрай аудиооборудването и видеомониторите, а оръжията им бяха в спортни сакове в ъгъла. Разрешенията за обиск също бяха налице, в случай че възникнеше онова, което в съда наричаха „raison de suspicion“. Подозрителна причина. Причина, която да преодолее яростната атака на защитата в съда.
Но уединеният магнат не губеше бдителността си. А Балон подозираше, че мигът на атаката наближава. След седемнадесет дълги и обезсърчаващи години на дишане във врата на неуловимия милиардер; след седемнадесет години проследяване, арестуване и опити за прекършване на членове на терористическата организация Нови якобинци; след седемнадесет години наблюдение как собственият му интерес се бе развил до стадий на натрапчива психоза, Балон беше сигурен, че Доминик замисля нещо голямо. Не само хвърлянето на пазара на нови видеоигри. Той и преди бе вадил на пазара нови видеоигри, но с такава степен на секретност досега не бе обграждал никое свое начинание. Нито пък бе достигал такова себеотдаване.
Доминик все по-често бе започнал да остава във фабриката нощем, вместо да се прибира в имението си от червени тухли край Монтобан. Служителите му работеха по-продължително, отколкото преди. Не само програмистите на компанията за видеоигрите, но и техниците, които работеха върху проектите, свързани с Интернет и машинното обезпечаване. Той следеше на мониторите как идват и си тръгват.
Жан Годар… Мари Паж… Емил Турнюр…
Французинът ги познаваше всички по лице. Знаеше къде са учили и работили преди да постъпят при Доминик. Знаеше имената на членовете на семействата им и на приятелите им. Бе преровил всичко, което можеше, за да научи повече за Доминик и действията му. Защото беше убеден, че преди двайсет години, когато беше още млад полицейски офицер в Париж, този човек бе извършил убийство и бе останал ненаказан.
Четиридесет и четири годишният офицер се размърда сковано върху сгъваемия дървен стол. Протегна късите си крака и огледа импровизирания команден център. Кафявите му очи бяха кръвясали, брадата му бе покрита с четина. Също като останалите седмина мъже в стаята той беше облечен в джинси и фланелена работна риза. В края на краищата, нали бяха работници, дошли да реставрират зданието, което бяха наели. На долния етаж трима души упорито режеха дъски, които никога нямаше да използват. Бе се оказало извънредно трудно да убеди началниците си да му позволят да предприеме тази продължила вече месец операция.
— И за какво? — го бе запитал шефът му Катон. — Защото го подозираш в престъпление, което е извършил преди две десетилетия? Та ние дори не можем да възбудим наказателен процес срещу него!
Това беше вярно. Прекалено много време бе изминало. Но да не би това да правеше престъплението или лицето, извършило го, по-малко чудовищни? След като бе разследвал сцената на престъплението от онази нощ, Балон бе научил, че богатият Жерар Дюпре е бил видян в района заедно с друг мъж. Бе открил, че след убийствата двамата са напуснали Париж на път за Тулуза. А полицията не бе пожелала да ги преследва. Не бе пожелала да преследва Дюпре, свинята от висшето общество. И в резултат на това той се бе измъкнал безнаказано.