След този случай Балон с огромно отвращение бе подал оставка от полицията. После бе постъпил на работа в жандармерията и бе започнал да изучава фамилията Дюпре. С годините хобито му се бе превърнало в страст. От секретните досиета в правителствените архиви в Тулуза той бе научил, че старият Дюпре е бил колаборационист по време на Втората световна война. Как се бе инфилтрирал в Съпротивата и бе издал множество от членовете й. Най-малко тридесет човешки живота висяха на съвестта на това копеле. След войната Дюпре бе основал предприятие за производство на резервни части за „Аероспациал Ербус“ с пари от Съединените щати. Пари, предназначени за възраждането на Европа от пепелищата на войната.
А през това време Жерар бе отхвърлил всичко, на което беше привърженик баща му. Дюпре-старши бе продавал информация на германците, за да оцелее по време на войната. Жерар пък се обграждаше с млади германски студенти, които се нуждаеха от парите му, за да не умрат от глад. Дюпре-старши бе крал пари от американците след войната. Жерар пък създаваше софтуер, търсен от американците, за да ги накара да му дават парите си. Дюпре-старши ненавиждаше комунистите.
Което обясняваше защо като студент Жерар бе привличан от тях. Всичко, вършено от него, се явяваше пълно отрицание на действията на баща му.
Но в онзи период с младия Дюпре се бе случило нещо. След като бе напуснал Сорбоната, той бе започнал да събира исторически документи. Балон бе разговарял с някои от антикварите, от които бе купувал Жерар. Самата възможност да притежава важни писма, писани от велики личности в миналото, сякаш бе изумявала Дюпре.
Един търговец бе споделил с полицейския служител: „Жерар Дюпре, изглежда, се чувстваше така, сякаш надзърташе иззад раменете на великите хора. Очите му се изпълваха с огън само като гледаше как историята се разгъва пред него.“ Дюпре купуваше документи от Френската революция, както и автентични костюми и оръжия. Купуваше религиозни писма, които бяха още по-стари. Купуваше дори гилотини.
Един служебен психиатър бе обяснил на Балон: „За хората, разочаровани от реалния свят, не е необичайно да си създават защитна реалност с писма или предмети“.
— А възможно ли е да му се прииска да разшири територията на мечтите си? — бе запитал Балон.
— Много е вероятно. Защо да не си разшири Рая, който си е съградил? — му бе отвърнал лекарят.
Когато Дюпре промени името си на Доминик, за Балон вече нямаше никакво съмнение, че този човек започва да се изживява като съвременен светец. Светецът-покровител на Франция. Или че е полудял. А най-вероятно и двете. И когато по същото време Новите якобинци започнаха да тероризират чужденците, Балон вече беше уверен, че това са войниците, охраняващи духовната крепост на Доминик — една Франция, чиста като девица, както я бяха виждали в представите си първите Якобинци.
Балон прекара длани по бузата си. Харесваше грапавата четина по лицето си. Беше мъжествена. Как иначе да се чувства мъж, търкайки задника си в тази прогнила стара стая? Непрекъснато повтаряха процедурите, в случай че им се наложи да нахлуят във фабриката. Кодовите думи. „Синьо“ за атака. „Червено“ да останат по местата си, където ги завари командата. „Жълто“ за оттегляне. „Бяло“ за цивилни граждани в опасност. Леки импулси по радиото, в случай че звукът има опасност да издаде някого. Един за нахлуване. Два да останат по местата си. Три — изтегляне. Контингенти за бърза помощ. Започваше да се пита дали Доминик не е научил за операцията и нарочно не прави нищо.
Или може би започваше да става параноичен?
След като бе прекарал толкова дълго време в разследвания, Балон бе разбрал, че параноята е нещо, което не може да се избегне. Навремето бе организирал следенето на един от хората на Доминик, Жан-Мишел Орн. Орн бе отишъл на една среща подсвирквайки си и Балон не бе успял да се отърве от подозрението си, че си свири само за да го изкара от релси.
— Обаждат се от Америка, господине — прекъсна мислите му един от хората му.
— Какво искат пък сега? И хвана слушалката.
— Полковник — започна диспечерът, — обажда се генерал Майкъл Роджърс от Националния център по справяне с кризисни…
— Полковник Балон — прекъсна го Роджърс, — простете за намесата ми, но е много важно да разговаряме.
— Говорите ли английски? — запита Роджърс. — Ако не, дайте ми минута, докато открия преводач…