Выбрать главу

— Как върви работата с посланика?

— Изобщо не върви. Очевидно Доминик има много голяма влияние върху него. Ще рече, контролира не само банки и предприятия, но и политици.

Худ изгледа съчувствено Хаузен и се върна при Нанси и Стол. Мат тъкмо прекарваше няколко кучета през едно блато. Явно му беше трудно да се концентрира върху играта.

— Справяш ли се, Мат? — попита го Худ. Стол натисна клавиша за пауза, обърна се и вдигна вежди.

— Изключително гадна игра, шефе. Просто няма да повярваш какво правят с тия кучета. После ще можеш сам да се увериш — добави той. — Свързах един видеокасетофон с компютъра и прекарах играта през него. По-късно ще превъртя записа на бавни обороти да видя дали няма някакви подпрагови съобщения или някои други следи, които да съм пропуснал.

— Това е играта, която е получил хер Хаузен, нали? — обади се Нанси. Поколеба се за момент, после продължи: — Всъщност това е моя игра, но не ставаше дума за прослава на нацистите, а за едно блатно чудовище, което бягаше от създателя си и от разгневените селяни.

Худ потисна желанието си да я хване за ръката и да я спре. Забеляза как Стол ги стрелка с очи, докато се отдръпваха в ъгъла. Колкото и да беше изключителен по отношение на персонала си и допуснатите до работа с информация от върховна секретност хора, Оперативният център не беше по-различен от останалите организации. И в него хората си чешеха езиците. Персоналът умееше да пази държавни тайни, но фразата „лични тайни“ им беше буквално непозната.

— Пол — каза Нанси, — знам, че се изложих страшно в миналото, но това тук не е моя вина. Всеки специалист би могъл да направи тия промени.

— Имаш предвид хората от вътрешното обкръжение на Доминик? — Нанси кимна.

— Вярвам ти — каза Худ. — Въпросът е какво ще правим?

Клетъчният му телефон иззвъня и той се обади.

— Да?

— Пол, Даръл се обажда. Можем ли да говорим?

— Да.

— Срещнах се с Лиз и Майк — продължи Маккъски — и тримата единодушно стигнахме до заключението, че този тип е точно човекът, когото търсиш. И при това достатъчно могъщ, за да избегне всякакъв арест.

— Обясни.

— Изглежда, използва мрежа от банки, за да пере пари и да финансира човеконенавистнически групи по целия свят. Законът само души около него, без да посмее да го захапе. Междувременно по всичко изглежда, че се кани да внедри един нов джойстик, който да помага на играча в усещането, че онова, което вижда на екрана, е самата реалност.

— Ако съм те разбрал правилно, този джойстик е съвместим с човеконенавистническите игри.

— Разбира се — отвърна Маккъски. — Но най-спешният ни проблем не е в това. Екипът на „Чиста нация“, който беше спипан тази сутрин, може да е бил нагласен. Изглежда така, сякаш те и тези игри са част от един по-голям план да хвърлят американските градове в пожара на расовите сблъсъци. И пак нямаме сигурни доказателства. Само няколко мъгляви звена и шести чувства.

— Шестите ни чувства обикновено се отнасят до парите — каза Худ. — Има ли признаци, че тук става дума за предварително съставен план с график?

— Трудно е да се каже. Медиите са се съсредоточили върху „Чиста нация“ и според нас те ще използват максимално ситуацията.

— Разбира се, че ще го направят — каза Худ.

— А игрите са готови за разпращане — каза Маккъски.

— Ако това е координирано усилие, координаторът няма да позволи на страха да заглъхне. Един-два удара срещу чернокожите и общностите няма да се надигнат, те просто ще избухнат. Току-що разговарях с колегите в Бюрото. Единодушни сме, че в сценария на възможно най-лошия вариант инцидентите могат да нараснат лавинообразно само за дни, ако не и за часове.

Худ не си направи труда да запита как един самотен чуждестранен бизнесмен е могъл да извърши толкова много черни дела срещу американската държава, без да бъде открит. Знаеше отговора. Доминик притежаваше пари, автономност и търпение. С пари и търпение японската секта „Аум Шинрикьо“ бе успяла да се загнезди в един офис в Манхатън от 1987 до 1995 година, купувайки всичко — от компютърно оборудване и лазерна система, способна да измерва плутоний, до няколко тона стомана за производство на ножове. Всичко това щеше да бъде използвано, за да се подпомогне избухването на война между Япония и Съединените щати. Макар и избухването на такава война да беше невъзможно, ядреното разрушаване на някой американски град можеше да се постигне много лесно, ако следователите от комисията по постоянни разследвания към Сената, съвместно с ЦРУ и ФБР, не бяха успели да се внедрят в сектата и да арестуват членовете й.