— Какви са шансовете да спрем всичко това от ваша гледна точка? — запита Худ.
— Докато не узнаем какви са амбициите на този човек и дори специфичните му цели, не мога да бъда сигурен.
— Но ти мислиш — или чувстваш, — че всичко това се организира от един човек?
— Така изглежда оттук — съгласи се Маккъски.
— Така че успеем ли да се доберем до него, слагаме спирачка върху всичко?
— Съвсем логично. Поне на мен така ми се струва.
— Нека обмислим тогава тази ситуация — каза Худ. — Междувременно, някой да е чувал нещо от Боб?
— Всъщност… да — обади се Маккъски. Тонът му никак не се понрави на Худ.
— Какво прави?
Маккъски обясни и Худ се почувства ужасно виновен, че бе позволил на Хърбърт да тръгне съвсем сам, без подкрепления. Преследване из горите, човек в инвалидна количка срещу микробус, тъпкан с неонацисти. Това звучеше абсурдно. После се ядоса. Оперативният център бе загубил редник Бас Муур в Корея и подполковник Чарли Скуайърс в Русия. Хърбърт трябваше да знае, че ако му се случи нещастие, Конгресът ще прикове цялата организация към бюрата. Боб нямаше право да излага на опасност цялата организация. И накрая Худ усети истински прилив на гордост. Хърбърт правеше нещо, което отличаваше американците от почти всички останали националности. Той воюваше с несправедливостите, без значение срещу кого са насочени те.
Но прав или не, Хърбърт беше относително самостоятелна бойна единица, служител на американското правителство, който преследваше неонацисти в Германия. Ако той нарушеше закона или дори бъдеше открит, неонацистите щяха да нададат такъв вой, сякаш те бяха преследваните, което пък щеше да предизвика истинска буря от критики срещу Оперативния център, Вашингтон и Хаузен.
Винаги съществуваше и опасността, разбира се, неонацистите да открият Хърбърт и да го елиминират. Хората в микробуса можеше и да не знаят кой стои срещу тях. Но дори и да знаеха, не всички радикали бяха привърженици на гласността. Някои предпочитаха да видят враговете си мъртви, отколкото да вдигат шум в медиите.
Ако беше сигурен макар и пет процента, че Хърбърт ще се вслуша в съвета му, Худ щеше да му заповяда да се прибира в хотела. И ако не ставаше дума за две големи „ако“, щеше да помоли Хаузен да изпрати хора, които да го приберат — ако имаше вяра на секретната служба на Хаузен и ако не се страхуваше, че могат да навредят на една иначе нормално развиваща се операция.
— Виан ли наблюдава Хърбърт? — запита Худ.
— За нещастие, не — отвърна Маккъски. — Стив има само едно „око“ в района и не може да го държи постоянно ангажирано. Наложи се да хързулне Лари, за да снабди Боб с някои данни.
— Благодари му от мое име — каза искрено Худ, макар и да псуваше наум. Нямаше да има друг избор, освен да остави ситуацията да се развива, молейки се на Бога Боб да остане неразпознат и в безопасност.
— Пол — обади се изведнъж Маккъски, — почакай за момент. Току-що получих извънредно спешно обаждане.
Худ зачака. CNN предаваха по линията на изчакване. Имаше нещо за смъртта на някаква знаменитост в Атланта. Худ успя да улови само няколко думи преди Маккъски да продължи.
— Пол — продължи Маккъски, — Майк също чака на линията. Може да имаме възникнала ситуация.
— Каква по-точно? — запита Худ.
— Ей сега ми се обади моята връзка Дон Уърби от ФБР. Току-що са получили информация за пет убийства на чернокожи, извършени от бели, по едно и също време в пет различни града. Ню Йорк, Лос Анджелис, Ню Орлийнс, Балтимор и Атланта. При всеки отделен случай от двама до четирима бели мъже са убили от засада чернокож рап-певец. В Атланта са убили Суит Т, номер едно раппевицата, докато си почиствала апартамента…
— Значи точно това съм чул — прекъсна го Худ.
— Къде? — запита Маккъски.
— По CNN.
— Проклети копелета! — избухна Маккъски. — Защо не вземем да наемаме разузнавачи от тях? Гласът му беше мрачен. Обади се и Роджърс.
— Не разбираш ли какво точно става? Тия нападения са си чиста проба съвременен вариант на Kristallnacht.
Тази връзка до момента не беше хрумвала на Худ, но Роджърс имаше право. Нападенията бяха подобни на онези от Кристалната нощ, когато Гестапо бе ръководило актове на вандализъм срещу еврейски молитвени домове, гробища, болници, училища, домове и предприятия на територията на цяла Германия. Тридесет хиляди евреи биват арестувани, започва изтреблението на евреите в концентрационните лагери Дахау, Заксенхаузен и Бухенвалд.
Нападенията може и да бяха подобни, но имаше и някои разлики…