— Не — възкликна изведнъж с тревога Худ. — Това не е просто поредната Кристална нощ. Това е само прелюдия.
— И как така? — запита Роджърс.
— Неонацистите убиват рапъри. Това ще разяри така наречените „гангста“ и техните най-яростни почитатели. Те ще обърнат гнева си срещу белите, много от които например изобщо не одобряват рапа, и накрая инцидентите на расова основа се множат, почват безредици и американските градове пламват. Едва тогава неонацизмът се завръща. Когато на бяла Америка й писне, че подбудителите на безредици само биват сдържани, вместо да бъдат атакувани. Когато бъдат извършени прекалено много арести. Когато медиите започнат да показват чернокожи радикали, жадуващи бяла кръв. И тогава новата Кристална нощ, координираните въоръжени нападения, ще се разгърнат наистина на широк фронт.
— Но каква ще е изгодата за неонацистите? — запита Роджърс. — Те не могат да нарушат законите и после да претендират за справедливост.
— Най-хитрите могат — отвърна Худ. — Онези, които се дистанцират от нарушителите на законите, но не и от непоносимостта, която ги мотивира.
В плана имаше логика и колкото повече мислеше за него Худ, толкова по-брилянтен му се струваше с простотата си. Замисли се за дъщеря си, Харлей, която обичаше рап. Худ поддържаше правото на свободна изява, но настояваше да изслушва всеки албум със стикер, указващ, че е желателно родителят да го чуе, преди да го купи за децата си, не за да цензурира, а за да го обсъди. Някои от текстовете бяха доста брутални и в душата си той трябваше да признае, че не би възразил, ако някои от рапърите се прехвърлят в някой друг дял на изкуството. А той навремето бе имал славата на либерален политик. От разговори с други родители знаеше, че те са много по-строги от него. Ако чернокожите започнеха да отмъщават за мъртвите рапъри, белите симпатизанти от средната класа щяха да застанат на страната на белите убийци, които вероятно щяха да изтъкват, че са нанесли удари, за да отворят очите на хората за грозящата ги опасност. И ответните удари на чернокожите щяха да докажат правотата на тези изтъквания. Щяха да последват масови безредици, полицията щеше да е принудена да сдържи чернокожите до някаква степен и неонацистите щяха да се превърнат в ангелите на насилието за белите. Да не говорим за потенциалните победители в бъдещите избори.
Повече от петдесет години след смъртта на Хитлер чудовищата наистина можеха да се превърнат в политическа сила в САЩ.
— Пол, все още можем да спрем това — обади се Роджърс. — Успеем ли да разкрием на хората операцията на Доминик, те ще прозрат как са били манипулирани.
— Ако ми кажеш как да се добера до него, ще бъда истински щастлив.
— Може и да има начин — каза Роджърс. — Току-що разговарях с полковник Бернар Балон от Групата за интервенции на Националната жандармерия на Франция. Той е в Тулуза и е взел на мушката същия враг както и ние, макар и по различни причини.
— Колко различни? — запита Худ точно в момента, когато Хаузен влезе във вътрешния офис. Германецът изглеждаше смутен.
— Балон счита, че Жерар Доминик е главата на група френски терористи, известни като Новите якобинци. Техните действия срещу имигрантите със сигурност пасват в общата картина на онова, което знаем за Доминик.
— И какво планира да прави полковникът с Доминик? — запита Худ.
Хаузен се втренчи в него.
— Не сме го обсъждали — отвърна Роджърс. — Официално, предполагам, трябва да го арестува заедно с бандата му. Но при човек като Доминик с парите и влиянието му, Балон очевидно се тревожи, че той ще се измъкне.
— Не е задължително — каза Худ. Все още гледаше Хаузен и си мислеше за убийството на двете момичета. — Ами по неофициален начин?
— Ако те разбирам правилно, ти си измислил някакъв начин да работим съвместно с него — каза Роджърс. — Трябва му точна информация. Само наблюдението от спътник не му е достатъчно.
— Ясно — заяви Худ и хвърли поглед към невинно изглеждащата раница на Мат Стол. — Как да се свържа с полковник Балон?
Докато пишеше телефонния номер, Худ наблюдаваше Хаузен. И преди беше виждал германеца развълнуван, но сега лицето му разкриваше още неща. Сякаш изминалите двайсет години бяха изчезнали в миг, оставяйки само омраза. Худ съобщи на Роджърс, че ще го осведоми какво се е случило, и напомни на Маккъски да го държи в течение какво прави Хърбърт. После затвори и попита Хаузен:
— Как се справихте?
— Зле — отвърна Хаузен. — Френският посланик ще ме уведоми дали можем да отидем. Което на дипломатически език означава да вървим на майната си. — Очите му се впиха в американеца. — Какво беше всичко това за Доминик?