Притеснява ме повече друг един въпрос. Ако е била ударена в гърба, в резултат на което през златната висулка са преминали хиляда волта и са спрели сърцето й, откъде е излязъл този заряд? Мълниите могат да бъдат и предвидими, и непредвидими. Сякаш имат собствено съзнание, сякаш са живи. Втурват се към земята като див звяр, който иска час по-скоро да се мушне в дупката си, затова често откриваме изходното изгаряне на стъпалото на жертвата.
Елиза Вандерстийл няма подобен белег. Не забелязвам нищо освен мръсотия по чорапите й. Не откривам никакво изходно изгаряне и уведомявам Марино, че искам да видя колието, което Аня и Еня са взели. Той се запътва към големия си куфар с криминологично оборудване.
Шумолене съпровожда отварянето на специален плик, който обаче прилича на обикновена амбалажна кесия от магазин за плодове и зеленчуци. Нахлузвам го на главата чак до основата на врата така, че да обхване цялата коса, и пристягам с тиксо, което късам с ръце, вместо да използвам ножица.
Допадат ми нещата, които мога да сваля лесно, след като тялото бъде положено на масата в залата за аутопсии. Коса, капчица боя, конец, ДНК… може да бъде всичко. Правя каквото се налага, за да не изгубя или замърся подобна улика. Но ако човек не разбира какво правя, може да реши, че се отнасям ужасно неуважително към мъртвото тяло. Фрас-прас, както се изразява Марино. Това е отплатата, която някои хора получават за това, че са били блъснати от влак, загинали в самолетна катастрофа или убити. Пристига доктор Смърт и събира парчетата, останали от вас, като метач, който събира боклука на улицата, казва Марино.
Поне успях да сваля ръцете, които бяха изпънати над главата и да ги положа отстрани на тялото, за да можем да го приберем в чувал, при това от най-големите. Случващото се ми напомня, че смъртта и достойнството нямат място в едно изречение, те просто са несъвместими. Отварям няколко отделения в големия куфар и откривам това, което търся. Стерилна игла. Марино се връща. Разпознавам масивния златен череп с дълбоки потъмнели очи и зейнала усмивка.
Усещам тежестта му в прозрачното найлоново пликче с етикет. Забелязвам, че висулката не изглежда повредена, а само прашна. Промушвам иглата през плика и усещам леко магнитно привличане.
— Вероятно е от позлатена стомана или някаква друга сплав. Златото е отличен проводник на електричество, но се намагнетизира само ако има примеси. — Връщам пликчето на Марино. Чувствам се толкова уморена, че едва се държа на краката си.
Трябва да си почина, но времето ни притиска.
— Ако е била мълния — продължава Марино, — защо не чух нито една гръмотевица през целия следобед или привечер? Не може да има светкавица без гръмотевица.
Прав е, защото именно светкавицата предхожда гръмотевицата. Едното не може да съществува без другото. Предполагам обаче, че не бихме могли да чуем гръм, ако бурята се е разразила на трийсет или четиридесет километра оттук. Човек може да няма представа, че трябва да се пази от нещо, когато излезе от дома си, за да отиде на разходка, да поплува или да поиграе голф. Светкавицата обаче може да измине голямо разстояние от бурята, която я е породила.
— Затова хората казват „като гръм от ясно небе“. — Езикът ми сякаш залепва за небцето и от устата ми излизат провлачени звуци. — И когато погледнеш подобно, на пръв поглед хаотично местопрестъпление, можеш да разбереш защо хората измислят подобни абсурдни обяснения от рода на Божията ръка или спонтанно самозапалване. При положение че най-вероятно си имаме работа с някаква проклета мълния. — Започвам да губя търпение и да говоря рязко. — Щеше да бъде нелогично, ако най-близката буря се е разразила на много километри оттук и вече е отминала.
— Само дето не е имало никаква буря — възразява Марино, докато в мислите ми отново нахлува Тейленд Чарли. Спомням си, че потърсих етимологията на този израз още след като получих първия аудиозапис от него.
Казвам него, но не зная дали наистина е мъж. За удобство ще продължа да го възприемам като такъв, а и Бентън не смята, че подателят на записите е жена. Съпругът ми профайлър предполага, че въпросният хибрид между киберсталкер и поет е мъж, възрастен, интелигентен и високообразован. Въпросът, който интригува Бентън от самото начало, е защо използва този архаичен британски жаргон.
Тейленд Чарли, изписвано обикновено с тире, може да означава последния батсман в крикета. Но може да се отнася и до стрелеца на оръдието, разположено на опашката на бомбардировач. Или до последната гръмотевица в шкваловата линия от гръмотевични бури. Докато съобщавам това на изпадналия в пореден пристъп на параноя Марино, осъзнавам, че най-вероятно подхранвам страха му, че от небето може да се стовари нещо право върху главите ни.