— С други думи, точно когато си мислиш, че буреносният фронт е отминал, започва най-лошото — оплаква се той, докато под тентата се разнася миризма на алкохол, която бързо изпълва ноздрите ми.
Наблюдавам го как отваря пакетче антибактериални кърпички и почиства петнайсетсантиметровата пластмасова линийка, която използваме за определяне на мащаба, докато снимаме.
— Още едно необичайно съвпадение в ден, изпълнен с необичайни съвпадения.
Стомахът ми започва да се бунтува.
— Да, но наистина ли става въпрос за съвпадение? — Марино прибира дезинфектираната линийка в стерилно пликче, след което го поставя в специално означено отделение на фотографския си куфар. — Казваш, че е съвпадение, така ли? При положение че започна да получаваш онези записи само преди седмица. А сега и това… — Погледът му обхожда пространството под шатрата, докато по зачервеното му лице, обрамчено от бялата качулка на защитния гащеризон, се стичат струйки пот.
Не казвам нищо — нито че е съвпадение, нито че не е съвпадение. Дори не отговарям на въпроса му, защото търпението ми е на привършване. Случилото се ми идва в повече. Имам чувството, че земята се размества под краката ми, че всеки миг ще се отвори бездна, в която да пропадна.
— Като се замислиш, Док, този гръм от ясно небе наистина може да се окаже нещо като аналог на Тейленд Чарли, защото бурята би трябвало да е отминала, нали така? Нещо като последна светкавица за сбогом?
Наблюдавам го как изхвърля използваните антибактериални кърпички в чувала с отпадъци.
— Казвам само, че това е много странна буря. Може наистина да е убила тази жена. Може наистина да е необичайно съвпадение в ден, изпълнен с необичайни съвпадения, както сама се изрази. Може да няма нищо общо с онзи трол, който реди рими по интернет. — Зачервените му очи се впиват в мен. — Ами ако има?
Не отговарям, защото тъкмо от това се страхувам. Не искам да давам на страха си име или форма. Не искам да говоря за него, не искам дори да мисля за него.
— Ами ако всичко това е свързано по някакъв начин? — продължава да рови в раната ми Марино. — Ами ако всичко това идва от един и същи източник? В светлината на всичко, случило се до момента, би трябвало да обмислим и тази възможност.
Мисълта за връзка между Тейленд Чарли и Елиза Вандерстийл направо ме смазва, макар и двамата да са свързани с мен. Това би означавало, че зад всичко стои Кари Гретхен. Зад всичко, а аз съм прекалено уморена, за да размишлявам върху това, да разбулвам загадки. Вместо това предлагам на Марино да разчитаме на научните факти. След като не откриваме друго обяснение, най-добре да поискаме информация от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания.
— Агенцията би трябвало да ни предостави данни за всички атмосферни явления в района. — Отключвам телефона си и поглеждам екрана, но виждам размазано. — Ще разберем дали е имало гръмотевична активност в радиус осемдесет километра оттук.
Чувствам се замаяна, умирам от глад. Изпращам съобщение на Ръсти и Харълд, че сме готови да транспортираме тялото.
Наближава полунощ, време е да си тръгнем. Направих каквото можах за момента. Издигането на тентата се оказа по-сложно от подреждането на кубче на Рубик и когато то приключи, се заловихме за работа, без да починем дори за минута. Нещата се проточиха ужасно. Изоставаме от графика, горещо ни е, аз лично се чувствам и дехидратирана, настроението ми бързо се влошава, имам и главоболие, което също се засилва.
Извръщам се рязко, когато чувам познати гласове и разтварянето на самозалепващата лента на входа на шатрата, но съм толкова замаяна, че едва не губя равновесие.
— … току-що приключиха… — казва инспектор Барклей и пристъпя вътре.
Не виждам Бентън, но го чувам да споменава, че е блокирал няколко полицейски коли, и обещава да махне своята само след няколко минути. Казва го е такъв нетърпящ възражение тон, че ме изпълва страх.
32.
— Както ви казах, подгответе се за неприятната миризма. Вътре вони ужасно… — заявява Барклей с театрален шепот.