Държи се досадно официално, докато отмята покривалото на тентата, за да може да влезе съпругът ми, важна клечка от ФБР. Барклей само дето не му козирува, след което го въвежда на ослепително осветената, душна и зловонна сцена, на която едва се държа на краката си.
— Ако имате нужда от нещо, каквото и да е то, знаете къде да ме намерите.
— Аз ще поема оттук. — На Бентън явно му е писнало от Барклей.
— За малко да постъпя във ФБР, знаете ли? Нямам проблем да работя с федералните — казва той, сякаш всички останали имат. — Нали разполагате с телефона ми, в случай че възникнат нови въпроси?
— Това е засега. — Любезният тон на Бентън започва да се втвърдява като епоксидна смола, докато обяснява на усърдния детектив, че е свободен и че няма да липсва на никого.
Докато ги слушам, установявам, че изпитвам затруднение да приклекна в тревата и да се концентрирам. Събирам куфарчето с криминологично оборудване, но усещам, че главата ми се върти, сякаш съм леко пияна. Чудя се какви ли въпроси е задал Бентън на Барклей. Какво са обсъждали, докато досадният следовател го е съпровождал насам? Затръшвам капака на куфарчето, което прилича повече на голяма черна кутия за инструменти.
— Обзалагам се, че не познавате много федерални агенти, започнали кариерата си като полицейски следователи. Защото мисля, че това може да донесе голяма полза…
— Трябва да тръгвате — прекъсва го Бентън.
Барклей пуска рязко тежкото платно на входа. Сърцето ми прескача. Чувствам се необичайно напрегната и уязвима.
Продължавай да дишаш. Продължавай да се движиш.
Забелязвам, че след като се разделихме с Бентън, той е свалил сакото и вратовръзката си. Ръкавите на бялата му риза са навити до лактите и нищо не скрива пистолета на кръста му.
Не се е отбил, за да ми каже, че у дома ни чака бутилка великолепно френско шабли. Дошъл е тук официално, по работа на Бюрото. Пулсът ми се ускорява, сещам се за Луси. Завива ми се свят, докато питам дали е добре.
— Добре е. — Бентън стои до куфарите с оборудване и ме наблюдава.
Започвам да се изнервям. В душата ми се нагнетява враждебност, започва да пуши и хвърля искри като разгневен дракон, макар да се преструвам, че всичко е наред.
— Трябва да поговорим, Кей.
Питам се откъде, по дяволите, знае, че Луси е добре, освен ако не е разговарял току-що с нея. Ако е така, защо? Не замазвай положението. Не захаросвай горчивия хап. Кажи ми това, което трябва да чуя. Кажи ми проклетата истина поне веднъж!
— Още ли работи в камиона? — питам аз, макар да зная отговора.
— Не. — Бентън продължава да се взира в мен. Разбира се, че Луси няма да е там.
Изминаха часове, откакто разговаряхме в прохладния фургон, а тук миризмата е толкова натрапчива и противна. Чувствам се като в мъгла от отвратителна воня на гнилоч, която усещам дори в гърлото си, докато драконът преглъща с усилия и устата му се изпълва със слюнка.
Гледай да не повърнеш, за бога!
Не бих преживяла подобно излагане. Наблюдавам как следовател Барклей изчезва през входа на палатката, който изведнъж се е превърнал в червеева дупка към паралелна вселена. Няма да отиде далеч. Обзалагам се, че ще остане наблизо и ще слуша какво си говорим, както е правил през по-голямата част от времето, докато двамата с Марино работехме на спокойствие, разговаряхме помежду си, споделяхме предположения, дори клюкарствахме, без да знаем, че някакъв гаден натегач ни подслушва.
Нямам представа какво е казал Барклей на съпруга ми, с други думи, на ФБР. След всички трудности, през които преминахме с Марино на това местопрестъпление, най-голямата заплаха идва от наш колега. Тази мисъл пронизва главата ми, докато сърцето ми затуптява ускорено, а очите ми се навлажняват. Дишам бавно и дълбоко, премигвам няколко пъти и осъзнавам, че повишената раздразнителност е сред най-характерните симптоми на топлинното изтощение, предизвикано от прегряване на организма. Но колкото и добре да го осъзнава човек, нищо не е в състояние да му помогне, когато попадне във водовъртеж от неконтролируем гняв.
— Ей, Бентън? Дороти пристигна ли? — Разбира се, че Марино ще се поинтересува любезно, сърдечно за жената, която сменя мъжете като носни кърпички.
Innamorato pazzo! Както казваше баща ми.
Лудо влюбен. Това е Марино. Сега, като зная какво да търся, виждам признаците ясни като бял ден. Следя ги внимателно, докато Бентън му отговаря с оловен глас, че Дороти е добре.