— От вашите ли е? — питам Бентън, докато извиваме вратове нагоре и устремяваме погледи в небето. — Защото не е нито на бостънската, нито на щатската полиция, не е медицински или военен, нито пък е на морската пехота, флота или бреговата охрана. И определено не е на Луси, макар да се преоблече в пилотски гащеризон преди няколко часа. Това категорично не е нейният хеликоптер.
Лъчът на прожектора е въздълъг и прав като парче неоновобял тебешир. Черната птица без никакви опознавателни знаци се спуска рязко към реката и прави обратен завой над Харвард Бридж, близо до Центъра по съдебна медицина.
— Идеята не беше моя — казва Бентън, докато стоим край шатрата и се взираме в небето.
— За коя идея говорим? Някой да фучи с хеликоптер нагоре-надолу по реката с неизвестна цел?
— Достатъчно е да кажа, че Кари Гретхен не е единствената, която обича да привлича вниманието на околните.
Има предвид колегите си от ФБР. Наблюдаваме как хеликоптерът профучава отново над главите ни.
— Бях против, казах, че това само ще й достави допълнително удоволствие, ще я провокираме, но други надделяха. — Не каза нищо повече.
За останалото мога сама да се досетя, при това с голяма степен на вероятност. ФБР претърсва този район на Кеймбридж, но се обзалагам, че са пратили хеликоптери в Мериленд, а вероятно и на други места. Ако са го направили заради Кари Гретхен, наистина са постъпили глупаво и Бентън е прав за това. Идеята да я сплашат по този начин е направо смешна, ако нещо изобщо може да бъде смешно в този момент.
Големите мощни хеликоптери на Бюрото няма да я впечатлят, затова най-вероятно го правят, за да демонстрират присъствие, да покажат на данъкоплатците, че федералните агенти си вършат работата. Това имаше предвид Бентън, когато каза, че егото на Кари не е единственото в уравнението. Нищо не може да се сравни с подобно фукане. Нищо не може да се сравни с драматичното, но невярно впечатление. Затова обикновените ченгета като Марино се подиграват с ФБР, измисляйки всевъзможни акроними от рода на Феноменално бързо разочарование.
Затова Марино е изпълнен с презрение и недоверие към тях. Мисля си, че в момента качват на носилката тялото на Елиза Вандерстийл, и едновременно с това изпитвам възмущение. ФБР с неговото скъпо оборудване и елегантно облечени агенти не се е мобилизирало заради нея. Тя не е нищо повече от средство за постигане на целта. Задавам си въпроса, който винаги ме измъчва в подобни случаи. Каква всъщност е целта на федералните?
Както може да се очаква, отговорът почти винаги е един и същ. Добавете политика към власт и подправете щедро с публичност. Разбъркайте добре, докато получите повишена заплаха от терористична атака в района между Бостън и Вашингтон, за която Бентън спомена по-рано, и ще разберете за какво става въпрос. С две думи, това е причината случаят да бъде отнет от Марино. Същото може да се случи и с мен, ако не подходя умно.
— Не забравяй, че това не е състезание — казва Бентън, който крачи бавно-бавно към мястото, където е паркирал — близо до входа откъм Кенеди стрийт. — Задъхаш ли се, завие ли ти се свят, ще спрем да си починем.
Високо над главите ни трафикът по моста, който свързва Кеймбридж и Бек Бей, прочутия викториански квартал на Бостън, видимо е намалял. Не се виждат много коли и мотори, а предимно камиони. Река Чарлз тече бавно като разтопено стъкло под неравното сияние на уличните лампи по бреговете й. Хеликоптерът е изчезнал, поне за момента, и можем да чуем тихите си стъпки.
— Какво става всъщност? — питам аз. — Имам предположение, но предпочитам да чуя твоята версия.
— Охо! Вече имаме различни версии!
— Защото ти не можеш да приемеш моята и аз не мога да приема твоята. Противно на твърденията на Марино, аз не съм омъжена за ФБР.
— Исках да проверя как си поради куп причини, а и беше важно лично да ти съобщя за Бригс. Но това не е единствената причина да дойда.
— Очевидно. Обикаляш насам-натам, задаваш въпроси за случай, който не би трябвало да те интересува. Не може да се появиш току-така и да се месиш в местно разследване, което означава, че се е случило нещо друго. И това е станало доста бързо, буквално за миг.
— Да, доста неща се случиха едновременно — казва Бентън и ме уведомява, че преди да дойде тук, е разговарял по телефона с Джери Евърман, началника на полицейското управление в Кеймбридж.