Бентън не споменава по чия инициатива се е провел разговорът, но мога да се досетя. От Бюрото са позвънили, за да уведомят полицията, че поемат разследването. Точно така ми се струва, че е станало, докато вървя редом с най-високопоставения профайлър на федералните към тъмните сенки на дърветата отвъд полянката.
Слушам стъпките ни по коравата земя, чийто тънък слой пясък отгоре не запазва добре следите от обувки или гуми. Някъде отдалеч, донесени сякаш от силен порив на вятъра, долитат шумовете на уличния трафик. Долавям откъслечни разговори в непроницаемия мрак, едва забелязвам силуетите на хора, които разговарят шепнешком.
Усещам погледите, които ни отправят силуетите в полицейски униформи или памучни панталони и блузи с къси ръкави. Ченгета, а вероятно и федерални агенти. Сещам се за думите на Харълд, който каза, че тук е станало малко пренаселено.
— Електричество? Оставам с впечатлението, че си стигнала до този извод. — Бентън говори толкова тихо, че едва го чувам, а вървя съвсем близо до него. — Изглежда, че е загинала от токов удар, докато е минавала покрай стълба.
— След което започнах да се съмнявам, защото видях неща, които ми се сториха объркващи, ако не и противоречиви. — Проблемът в лампата ли е? Или лампата е била повредена от същото явление, което е убило жертвата? Откъде е дошъл този ток? Ако източникът му е лампата, как ще обясним нараняванията й? Изгарянията й са линейни, а това е нелогично. Освен всичко останало, не разбирам интереса на ФБР към разследване, което се намира на толкова ранен етап, че предлага повече въпроси, отколкото отговори.
— От информацията, която събрах, изглежда, че се е натъкнала на оголен кабел.
— Да, сигурна съм, че си събрал доста информация. Но не открихме никакви кабели, а за да установят контакт с врата или раменете й, те би трябвало да минават на известно разстояние над земята. Все едно е карала по алеята и е минала под нещо, което вече не е там или ние не го виждаме.
— Или нещо е минало над нея — отбелязва Бентън.
— Очевидно предполагаш, че става въпрос за убийство, макар да не можем да бъдем сигурни.
— Загадка е защо е избрана за мишена — казва той. — Елиза Вандерстийл не е свързана нито с някого от нас, нито с генерал Бригс. Не мога да си представя какъв интерес би могла да представлява за Кари Гретхен. Виктимологията ме обърква. Нещо не е наред.
— А това притеснява ли твоите колеги? И да, нещо не е наред. Меко казано.
— Елиза Вандерстийл е била лесна мишена. Случайна жертва, оказала се на неподходящото място в неподходящия момент. Бригс обаче не е бил лесна мишена. Това е нашата теория.
— Тя твоя теория ли е?
— Не съм сигурен, че имам теория, но зная, че Кари Гретхен не убива без причина — казва Бентън. — Тя не извършва случайни убийства и се гордее, че следва свой собствен морален кодекс. С други думи, нейният modus operandi изключва смъртта на хора, които не я заслужават. Защо ще убива двайсет и три годишна канадка, която работи като домашна помощница и мечтае да стане актриса?
— Явно си научил доста за нея?
— Очевидната причина да пристигне в Кеймбридж е спечелената стипендия в Американския репертоарен театър, където е работила като помощник-режисьор с надеждата един ден да извади късмет и да получи роля. Започнала е преди два месеца, в началото на август. Била е умна, забавна, трудолюбива, но много затворена. Това твърдят няколко души от персонала на театъра, с които Луси е успяла да разговаря.
Сещам се за младежа, който пред нас връчи на Елиза Вандерстийл плика от „Федекс“. Интересно ми е дали някой е успял да го открие.
— Все още събираме информация, но по всичко изглежда, че е излизала с някого, който работи в отдела за организиране на събития в Харвард Клуб. Изглежда, че той е певец, с когото се е запознала на прослушване за мюзикъла „Сервитьорка“, на което се е явил, но не е получил ролята.
— Знаем ли името му?
— Не са могли да си го спомнят.
— Имат ли престава защо Луси се е интересувала от нея?
— Не мисля. Поразходила се е зад кулисите, сякаш търси Елиза Вандерстийл, и завързала разговори с колегите й. Определено останах с впечатлението, че е живяла с младежа, когото видяхме на тротоара пред клуба.
— Но нямаме представа къде. Мисля си за ключодържателя, който открих в джоба й.
— Наистина не знаем за момента, но едва ли е далеч, след като се придвижва с велосипед.