— Съобщи ли това на Марино? — Докато задавам въпроса, се сещам, че той разполага с телефона на Елиза Вандерстийл, а не само аз, но и Бентън я видя да говори по него.
Той обаче не споменава телефона.
— Не, не му казах — отвръща Бентън. Хрумва ми, че неслучайно не повдига въпроса за телефона.
Бентън я видя да говори по телефона на тротоара пред Харвард Клуб. Но не е попитал за телефона. И няма да го спомене, ако аз не повдигна въпроса. Може някой друг да попита, но Бентън ще се престори, че няма представа. Откъде ще знае, че Елиза Вандерстийл има телефон? Сигурна съм, че не е казал на колегите си, че е срещнал жертвата малко преди смъртта й.
Подсказва ми по своя собствен завоалиран начин, че няма да пречи на разследването ми, макар вече да го прави.
— Смяташ ли да кажеш на Марино това, което току-що каза на мен? — питам го аз. — Ако не, кога ще бъде уведомен, че е отстранен от случая? Че е уволнен?
— Никой не е уволнен, Кей — отвръща Бентън бавно, нежно, в такт със своите стъпки.
— Формално може и да е така.
— Мисля, че се разбираме.
— Да, и те моля да не забравяш най-важното.
— Няма нужда да ми напомняш.
— Но ще го направя. Тя заслужава най-доброто, което можем да направим за нея. — Имам предвид Елиза Вандерстийл.
— Не се съмнявам, че ще направиш всичко възможно, за да го получи, Кей. Знам, че мога да разчитам на теб.
По този начин ми казва, че лично той няма да ми пречи. Бюрото обаче е друг случай. После ме пита за мнението ми за причината за смъртта. Ускоряваме темпото и забързваме невидимите стъпки на нашия танц.
От мен се изисква да предавам информация дори когато заинтересуваните страни ми пречат да си върша работата. Нямам намерение да крия важни подробности от съпруга си, който е федерален агент. Казвам му повече, отколкото бих казала обикновено. Но не му казвам всичко.
35.
Обяснявам какво мога да кажа с достатъчна увереност и предавам на Бентън информацията, която бих съобщила на всяко друго официално лице, което има право да я получи. Но се държа достатъчно мило, дори вървим хванати под ръка, докато крачим сред дърветата, над които вече надзъртат покривите на сградите вляво, а в мрака вдясно проблясват водите на реката.
— През колието, което е носила, е преминал електрически заряд и го е намагнетизирал — обяснявам аз. — От силата на удара е изхвръкнала от колелото и е ударила главата си. Част от вещите й са се разпилели и ако съдя по парченцата стъкло в косата й — заключавам, — това е станало едновременно с избухването на лампата. Повече не мога да кажа, тъй като още не сме я изследвали в Центъра.
— От думите ти съдя, че става въпрос за мълния.
— Да, нещо подобно. Но не съвсем, което ме обърква. Мълнията би обяснила изгарянето, причинено от висулката на колието, но не и странните линейни изгаряния. Честно казано, за първи път виждам нещо подобно.
— Това ме кара да ти задам въпрос, който никой не трябва да знае, че задавам — казва Бентън. — Възможно ли е да си имаме работа с някакъв вид лъчево оръжие с насочена енергия?
— Вместо какво? Сърдечен пристъп? Сърдечен удар? — Чувам как кожените стелки на обувките ми издават тих джвакащ звук с всяка крачка.
— Става въпрос за саботаж — казва Бентън. — Някой прави нещо на лампата в парка или на басейна на генерала, което ги кара да дадат фатален дефект.
Обръща се назад, сякаш може да види стълба със счупената лампа и парчетата стъкло в подножието му. Всичко това е скрито под шатрата. Все едно гледа към някаква черна дупка в далечния край на потъналия в мрак парк. Тук-там мъждукат светлини и ми позволяват да зърна почти невидими човешки силуети. Намират се на значително разстояние от нас и се взират в кадифената тъмнина, която лъчите на тактическите им фенерчета пронизват.
— Това ли смята Бюрото? — питам аз. — Че някой е убил двама души на две различни места с помощта на електричество, превърнато в оръжие?
— Възможно е да става въпрос за електромагнитен лъч, лазер или релсотрон, за оръжие, което изстрелва енергия вместо куршуми. Технологията съществува отдавна. Според нас е въпрос единствено на време да се случи нещо подобно.
— И какво конкретно средство е използвано в двата случая?
— Нещо като лазерна пушка с голям обсег. Пилотиран летателен апарат. Или в най-лошия случай безпилотен летателен апарат, превърнат в средство за убийство или в оръжие за масово унищожение.