— Понякога. — Трябва да претеглям внимателно всяка дума, когато разговарям с бюрократи като него.
Не искам да прочета коментарите си, направени в хода на неофициален разговор, в някой доклад или да ги чуя по новините. Вече мога да преценя, че няма да се вслуша особено внимателно в думите ми, тъй като е убеден, че знае повече от мен, и то по всички въпроси. Появата му, както и тази на колегите му, в Центъра по съдебна медицина ще бъде по-катастрофална от нахлуването на слон в стъкларски магазин. Такива като него могат да нанесат непоправими щети.
— Човек не може да се удави в басейн, малко по-голям от джакузи — продължава Махант. — Колко е дълбок? Метър и двайсет? Очевидно нещо се е случило.
— Човек може да се удави в локва или чиния със супа. Но, да, нещо се е случило — съгласявам се аз с баналната му оценка на ситуацията, докато погледът му ме следи в огледалото.
— И тази пенеста субстанция на устните му се е получила в резултат на дишане, което означава, че не е умрял веднага.
— Почти никой не умира веднага — отговарям аз. — Освен ако не го обезглавят или взривят. Мозъкът се нуждае от секунда-две, за да изключи. Това означава, че е бил в съзнание, когато е поел последния си дъх и е погълнал вода. Ако се е случило това, би могло да обясни външната пяна по устните или в ноздрите.
— Искаш да кажеш, че човек може да продължи да диша дори със спряло сърце? Колко дълго? Колко вдишвания?
— Не зная. Трудно бихме могли да изследваме този процес — отговарям аз, а Уайът се усмихва и потиска смеха си.
Кликвам на следващите снимки и попадам на една, която показва в едър план медната гривна на Бригс, а после на няколко, на които тялото му е обърнато настрани, за да се види странното кръгло изгаряне на врата му. Надявам се Бригс мигом да е изпаднал в безсъзнание, да не е разбрал какво става. Представям си дрона, който видях по-рано, ясно очертан на фона на слънцето. Замислям се колко лесно може да се окаже извършването на подобно престъпление.
— Предполагам, че няма да започнеш аутопсията веднага — продължава Махант, но мислите ми се насочват към друг случай, който имах наскоро.
— Трябва да свърша доста неща преди това — отговарям аз, докато си мисля за една жена от Кеймбридж, починала от електрически удар миналия понеделник.
Моли Хиндърс поливала двора си по залез, а малко по-късно била открита мъртва сред мократа трева с изгаряне върху главата.
— Няма да разполагам с достатъчно персонал, докато колегите не дойдат на работа. — Не ги лъжа, но нямам намерение и да им помагам. Не и по този начин, по който Махант очаква да го направя.
— В такъв случай кога да дойда, Кей? — пита Махант.
— Когато ти е удобно. Ние ще бъдем тук.
— Точно в колко часа планираш да започне аутопсията? Предполагам, че имате график в електронен вид, който да видя по интернет, за да не те безпокоя? Както и да е, кажи ми някакъв час и ще дойда.
— Ние не планираме аутопсиите по начина, който описваш. Не работим по график, не сме нито болница, нито лекарски кабинет — обяснявам напълно логично и в никакъв случай снизходително предвид учудващата му неосведоменост.
— Да. Защо да бързате, когато пациентите са мъртви? — подсмихва се Уайът.
— Защо не уговорим някакъв час? — Махант вече не пита, а разпорежда. Ще се превърне в ужасен трън в задника, ако му позволя.
— Това е трудно, защото първо трябва да мине през компютърен томограф… — започвам да обяснявам, но изведнъж решавам, че е прекалено сложно.
Не съм сигурна дали вторият човек в офиса на ФБР в Бостън е влизал някога в моя център. Зная, че никога не съм работила с него и това не е изненада. Служители като Махант попадат в категорията „чантаджии“ или „костюмари“, както ги нарича Марино. Те не участват в разследвания на терен, а появят ли се на местопрестъплението или в залата за аутопсии, причината може да бъде само политическа. Следват собствен график, който обикновено не споделят, и независимо от това колко приятелски и колегиално е започнало сътрудничеството с тях, то бързо излиза от релси и рядко приключва добре.
Нямам намерение да се съобразявам с графика, който заместник-директор Махант следва. Но това не ми пречи да видя опасността, която ме грози. Той ще направи всичко възможно, за да се набърка в работата на Центъра по съдебна медицина, а аз ще направя всичко възможно да съжали, че е опитал. За добро или лошо, много ме бива в това отношение. Напомням му, когато се върне по-късно, да си вземе тоалетни принадлежности и дрехи за преобличане.