Това означава, че вероятността да срещна някого е минимална. Гумените ми подметки отекват по бетонните стъпала с метални лайстни по ръбовете, докато слизам на долния етаж. Имам чувството, че се спускам в бомбоубежище. Накрая слизам долу и отключвам вратата. Озовавам се в склада за улики, където държим по-обемистите предмети, предимно леки коли и пикапи, но също и спортни автомобили, мотоциклети, водни джетове и дори самоделен делтаплан, който явно не е бил добре проектиран и изработен, в противен случай нито той, нито собственикът му щяха да се озоват тук.
Помещението е слабо осветено, крушките са енергоспестяващи. Прекосявам сумрака с енергична крачка, минавам покрай стелажи, отрупани с улики от случаите, по които работим в момента. Лодката, скрита под онова покривало, ще бъде обработена със суперлепило в търсене на латентни отпечатъци, а две места по-надолу виждам кемпър, в който най-вероятно са извършени убийство и самоубийство. Самостоятелната клетка до него е цялата облепена с бяла хартия, опръскана с кръв от тавана до пода. Тук реконструирахме убийство с нож.
Насочвам се към светналия в червено знак РАБОТИ над бетонния бункер, в който се намира трансмисионният електронен микроскоп, ТЕМ. Поставям пръста си върху биометричния четец и стоманената врата се отваря със съскане, което ми напомня за „Стар Трек“. Посреща ме обичайната силна въздушна струя, която разрошва косата ми, когато прекрачвам прага. Вратата се затваря със съскане зад гърба ми.
— Как си? Влизай и сядай — казва Ърни в сумрака от пулта на половинтонния микроскоп. — Защото искам да си седнала, когато чуеш това.
Най-добрият ми трасеолог винаги ми напомня за щурман на подводница, седнал пред дебела метална тръба, която се издига почти до тавана и напомня перископ. На върха й обаче е разположен катод, който повечето хора наричат електронна пушка, макар на мен да ми прилича повече на електрическа крушка. Това е най-обикновена волфрамова нишка с формата на фиба, която изстрелва термойони към обекта на нашите изследвания. Самото помещение — задушно и клаустрофобично — напомня пещера.
Масивните бетонни стени поглъщат всеки шум, а изолацията от дебело фибростъкло, покрито със специална материя, сякаш поглъща всеки лъч светлина. Имам чувството, че се намирам на дъното на морето, дълбоко под земята или изгубена в Космоса. Когато влизам тук, все едно преминавам в неизвестното, като Алиса през онова огледало. В известен смисъл това е така, защото светът на Ърни не може да бъде управляван без инструменти, които са в състояние да различат частици с размери една милиардна от метъра или една седемдесет и пет хилядна от човешкия косъм.
Мога да открия хиляди кожни клетки или прашинки дори върху най-миниатюрната и банална улика, която възприемам като вселенски детрит, мъртва органична материя, заредена с негативизъм и лоша карма. Хората оставят след себе си всевъзможни уж невидими следи, които непрекъснато си препредават. Те могат да се озоват на най-неочаквани места, да преминат от един човек или предмет върху друг, дори от един континент на друг, а когато ги открием — да ни разкажат най-невероятни истории.
Връщам се към последната ни среща с Ърни. Оттогава измина може би месец и посивяващата му коса, все още с руси кичури тук-там, е станала още по-дълга. Забелязвам, че под лабораторната престилка се крият черен костюм и каубойска вратовръзка във формата на шнур с клипс от сребро и тюркоаз. Сложил си е черен колан от кожа на гущер и черни каубойски ботуши в същия стил. Обзалагам се, че е оставил в кабинета си черната шапка „Стетсън“ с извита нагоре периферия. Явно днес ще ходи в съда, ще дава показания под клетва или нещо подобно, за да се облече така. Питам го това ли е причината да се е издокарал.
— Нищо подобно — отговаря ми той, а сините му очи озаряват измореното му лице. — Каня се да отида в института „Кенеди“ и да чуя лекцията ти. Съмнявам се, че ще ми остане време да се отбия у дома, за да се преоблека. Няколко души ще тръгнем направо оттук.
Трогната съм, но и смазана от мъка, затова сядам и му казвам за Бригс.
— По дяволите! — изругава тихо Ърни, докато аз му излагам опасенията си.