Нанотръбите са леки, но невероятно здрави структури, направени от изключително фини влакна. Те действат свръхбързо и ефикасно като проводници на топлина и електричество. Мнозина смятат, че молекулярната нанотехнология е бъдещето на всяка индустрия, включително военната.
— Представи си малка, но много мощна бомба, изработена от нанотермит или супертермит? — казва Ърни. — Или миниатюрна ядрена бомба? Или, боже опази, биотероризъм на нанониво? Много плашещо, нали?
— Да, разбирам, че всичко това може да бъде направено с помощта на нанотръби, но защо някой ще използва пангит?
— И аз си зададох същия въпрос. Обяснението, което Бил ми даде, гласи, че ако свойствата му наподобяват тези на титана, може да осигурява някакъв вид термозащита.
— Защо тогава не са използвали титан? А и откъде някой може да се сдобие с метеорити, освен ако не работи с тях?
— Не е трудно — обяснява Ърни. — Можеш да си купиш колкото искаш парчета или цели метеорити по интернет.
— Но дали в тях ще има пангит?
— И аз това се чудя. Не знаем. И не можем да знаем, освен ако не са изследвани. Ще предположа обаче, че такива метеорити са рядкост. — Има предвид метеоритите, които съдържат пангит. — Ако минералът е бил открит сравнително скоро, трудно ми е да повярвам, че се е появявал достатъчно често в миналото, защото в такъв случай щеше да бъде открит много отдавна.
— Освен това говорим за човек, запознат с нанотехнологията — добавям аз. — Ами ако той е в състояние да модифицира материали на атомно ниво? В такъв случай става въпрос за специалист над средното равнище.
— Искам да те попитам, ако някой от ФБР се появи тук и започне да задава въпроси, какво да правя? — интересува се Ърни.
— Заключи вратата и никой няма да влезе. Стоиш ли тихо, никой няма да разбере, че си тук.
— Представяш ли си, ако това се разчуе, Кей? Представяш ли си каква паника ще избухне, ако обществеността реши, че метеоритите убиват хора или че някой е създал смъртоносно лъчево оръжие?
— Най-важното в случая е мълчанието — казвам аз и ставам от стола си.
След като излизам от лабораторията на Ърни, се връщам в стаята с компютърния томограф, но я заварвам празна. Тръгвам към фоайето, където откривам двама федерални агенти да пият кафе до вратата, която води към хангара.
— Направих опит да се свържа с теб — казвам на Джорджия, докато минавам край бюрото й.
— Явно е било по времето, когато отидох до хангара, за да обясня на онези двамата, че не могат да паркират там. Не че имаше някаква полза. Онзи огромен джип е още там, нали?
— Ако някоя количка го одраска случайно няма да има на кого да се сърдят, освен на самите себе си. — Винаги съм предупреждавала Луси за това.
Тя не ме слуша, но никой не цапа и не драска колите й. Никога не се е случвало. Но винаги има първи път за всичко. Тръгвам към залата за аутопсии, която е потънала в мрак и тишина. Зад нея се намира друга зала за аутопсии, която служи като изолационна. В нея работим върху случаи в напреднал стадий на разлагане или с потенциална инфекция, затова двамата агенти, които стоят от двете страни на вратата не изглеждат никак щастливи да са тук.
Използвам лакътя си, за да натисна стоманения бутон на стената, и вратата се отваря автоматично. Лъхва ме зловонен облак, който кара двамата агенти да се дръпнат встрани.
— Как сме? — питам бодро аз, докато задържам вратата отворена. Противната смрад е толкова гъста и силна, че чак настръхвам. Имам чувството, че е жива.
Махант, Ан, Харълд и Люк са облечени в защитни гащеризони. Събрали са се около единствената маса в залата с деветметров таван и мощно осветление. Забелязвам, че прозорецът за наблюдение в горната част на стената е тъмен и пуст. Ан не се е сетила да уведоми гостите ни от ФБР, че ако желаят, могат да наблюдават аутопсията зад прозореца на техническата лаборатория и да избегнат евентуални неприятни усещания. Там биха могли да пият кафе и да следят на монитор всичко, което правим, и то в реално време. Предполагам, че Ан „случайно“ е забравила да спомене тази възможност.
Люк поставя ново острие на скалпела. Хартиените пликове от ръцете, краката и главата на Елиза Вандерстийл са свалени, а спортният й сутиен, сини шорти и чорапи са оставени върху покрития с бяла хартия плот. Острието пронизва плътта й и Люк прави разрез от ключица до ключица, а после надолу, по дължината на торса й.
— По всичко изглежда, че е получила увреждане на сърцето, вероятно разкъсване в задната част на перикарда плюс кръвоизлив в лявата част на миокарда — съобщава ми той онова, което е видял на томографа. — Възможно кръвонасядане в междукамерната преграда.