— Какво можеш да кажеш за раната на главата? — питам аз, пресягам се за ребрени ножици и заставам край масата точно срещу Люк.
Озовавам се рамо до рамо с Махант.
— Няма фрактура на черепа — казва Люк, докато започвам да режа ребрата, отстранявам гръдната кост и получавам достъп до органите в гръдната кухина. Зловонен лъх изпълва ноздрите ни като мирис от злокобно цвете на смъртта.
Лицето на Махант е застинало като маска, но това няма да го спаси. Наблюдавам как цветът му се променя в сиво-зелен. Люк изважда органите от гръдната кухина и ги поставя върху голям плот за дисекции, където те тупват с тежък, влажен звук.
— Да не би да има някакъв проблем с въздуха тук? — Махант е отстъпил няколко сантиметра назад от масата и е вперил поглед в мен, без да мига.
— Прекалено студено ли е? Или прекалено топло? — пита невинно Ан.
— Имам предвид вентилацията — казва Махант и преглъща с усилие.
— Понякога е по-зле. Онзи ден имахме удавник — поглежда ме тя, докато отварям стомаха с хирургически ножици. — Така става, когато вентилацията не работи добре.
— Заради горещата вълна е — присъединява се Люк.
— Това как се отразява на вентилацията?
— Отразява се на всичко.
— Можеш да си представиш колко трудно се справя вентилационната система в това горещо време. — Изсипвам съдържанието на стомаха в пластмасов съд и с изненада откривам несмлени фъстъци и стафиди.
— Очевидно е хапнала нещо малко преди да умре — показвам на Махант съдържанието на дланта си и той отстъпва още няколко сантиметра назад.
— Вероятно микс от ядки или нещо подобно? — обажда се Ан, докато аз вадя съединителната тъкан на червата и изхвърлям част от нея в кофата на пода, а Люк сваля единия бъбрек от кантарчето.
— Може да проследите маршрута й и да откриете къде се е отбила, за да хапне — казвам на Махант, докато Люк прави дисекция на бъбрека, а Харълд започва разрез в горната част на главата.
В този момент влиза Брайс, който не обръща никакво внимание на това, което правим, тъй като го намира за съвсем нормално и обичайно.
— Събирам поръчки за закуска — обявява той с жизнерадостен глас. Едва се сдържам да погледна Ан, която очевидно го е въвлякла в коварния си план. — Кой от вас иска пица?
— Мили боже! — Махант го зяпва с широко отворени очи, докато Харълд притиска лицето надолу като гумена маска, за да разкрие горната част на черепа, който лъсва бял и кръгъл като яйце.
— С месо или вегетарианска? — пита Брайс, а Харълд включва хирургическия трион в контакта над главата си. — Имаме и диетични — повишава глас административният ми помощник, за да надвика електрическия трион, чието острие вече разрязва костта. — Всичките са фантастични — подхвърля той любимата си шега. — Защото ще си оближете пръстите.
Харълд взима длето, за да отвори черепната кутия.
— Целият номер е в това да направите малък отвор тук — показва той на Махант, който почти не мигва и диша едва-едва. — После пъхате длетото и завъртате леко и бързо… — Харълд му показва какво трябва да се направи, но в един момент прихваща заместник-директора на местното представителство на ФБР, преди да се е строполил на пода.
— О, горкичкият! Трябва ти малко свеж въздух! — Харълд го придържа изправен и го съпровожда до вратата, както е правил много пъти в своята кариера. — Ето, тук. — Отваря вратата и го извежда навън. — Да ти намерим стол — казва той с глас, достоен за погребален агент. — Господа, ще бъде ли някой от вас така добър да намери стол? Той се нуждае от малко чист въздух — пита Харълд агентите в коридора.
Сигурно съм много лоша, но оставам в залата за аутопсии и не се притичвам на помощ на Махант. Пет пари не давам дали ще му прилошее, или ще припадне, стига да не повърне на пода и да не си счупи главата в плочките. Само се преструвам на загрижена, но дълбоко в себе си зная, че не ми пука за него. Надявам се той и веселата му шайка федерални агенти да си тръгнат и никога да не се върнат.
— Виж това! — казва Люк, който разрязва сърцето върху една дъска.
Използва кърпа, за да подсуши част от него, и ми показва скорошна миокардиална контузия, която прилича на малко синьо-черно петънце върху бледия сърдечен мускул.